Клеър Макинтош - Оставих те да си отидеш

– Сложи ли си жилетката?

В отговор жената удари със свит юмрук гърдите си и инспекторът чу тъпия звук от бронежилетка под пуловера ѝ. Ножовете се криеха лесно и още по-лесно се използваха. Рей беше виждал много подобни случаи, за да поема рискове. Провери палката и спрея под якето си и се успокои, когато се увери, че са там.

– Стой близо до мен – каза ѝ. – Ако извади оръжие, веднага изчезвай.

Кейт повдигна вежди.

– Защото съм жена ли? – Изпръхтя подигравателно. – Ще изчезна, когато изчезнеш и ти.

– Майната ѝ на политическата коректност, Кейт! – Рей удари с длан волана. Млъкна и погледна навън към празната улица. – Не искам да те нарани.

Преди някой от двама им да успее да каже нещо, слушалките им изпращяха.

– Шест-нула, началство.

Всички от екипа бяха по местата си.

– Разбрано – отвърна Рей. – Ако се опита да избяга през задната врата, не му позволявайте. Ние ще минем през предната.

– Разбрано – дойде отговорът и инспекторът погледна към Кейт.

– Готова ли си?

– Както винаги.

Заобиколиха единия край на къщата и внимателно доближиха предната врата. Рей почука и се надигна на пръсти, за да погледне през малкото прозорче над чукалото.

– Виждаш ли нещо?

– Не. – Почука отново и звукът проехтя по празната улица.

Кейт заговори в радиото си:

– Танго Чарли 461 към Контрол, искам да говоря с Браво Фокстрот 275.

– Давай.

– Някаква следа от движение? – попита тя двамата офицери в задната част на къщата.

– Не.

– Разбрано. Стойте на линия.

– Добре.

– Благодаря за свръзката, Контрол. – Кейт прибра радиостанцията отново в джоба си и се обърна към Рей. – Време е за големия червен ключ.

Наблюдаваха как екипът по влизанията донесе голям червен таран. Последва мощен удар и наоколо се разхвърчаха трески. Вратата се отвори и се блъсна в стената на тесен коридор. Рей и Кейт стояха отзад, а офицерите от екипа им нахлуха в къщата и се разпръснаха по двойки, за да покрият всички стаи.

– Чисто!

– Чисто!

– Чисто!

Рей и Кейт ги последваха вътре, държаха си очите отворени и чакаха потвърждение, че Питърсън е бил намерен. Бяха минали едва две минути, когато сержантът на екипа слезе по стълбите и поклати глава.

– Няма радост, началство – каза мъжът на Рей. – Мястото е чисто. Спалнята е опразнена – в гардероба няма нищо, както и в банята. Като че ли е избягал.

– Мамка му! – Рей стовари юмрук върху парапета на стълбището. – Кейт, обади се на мобилния на Джена. Попитай я къде се намира и ѝ кажи да стои на линия. – Инспекторът закрачи към колата си и детективката го последва тичешком, за да не изостава.

– Изключен е.

Рей се качи в колата и запали двигателя.

– Къде отиваме? – попита Кейт, докато си слагаше колана.

– Уелс – отвърна мрачно инспекторът.

Докато шофираше, излайваше инструкциите си към детективката:

– Обади се на следствието да изровят всичко за Питърсън. Свържи се с полицията в Оксфорд и ги накарай да пратят някой при Ив Манинг: вече я заплаши веднъж и има шанс да се върне отново. Обади се в Южен Уелс и съобщи, че има опасност за живота на Джена Гр... – Рей се поправи: – Питърсън. Искам някой да отиде до вилата и да се увери, че е добре.

Кейт написа набързо задачите, които инспекторът ѝ постави, и след всяко обаждане обновяваше статуса им.

– Няма никой на служба в Пенфейш тази вечер. Ще изпратят някой от Суонзи, но днес играят със Съндърланд на родна почва и мястото е претъпкано.

Рей въздъхна ядосан.

– Въобще познават ли историята на домашното насилие?

– Да, и казаха, че задачата е с приоритет за тях, просто не могат да гарантират кога ще успеят да стигнат дотам.

– Господи – възмути се Рей. – Какъв майтап.

Кейт почукваше с химикала по стъклото, докато се опитваше да се свърже с мобилния на Патрик.

– Звъни.

– Трябва да се свържем с някой друг. Някой местен – предложи инспекторът.

– Какво ще кажеш за съседите? – Кейт се изправи в мястото си и си включи интернета на телефона.

– Няма никакви съседи... – Рей погледна към жената. – Караванният парк, разбира се!

– Имаш го. – Кейт намери номера и го набра. – Хайде де, хайде...

– Пусни го на високоговорител.

– Здравейте, Караванен парк на Пенфейш, Бетан е на телефона.

– Здравейте, говори детектив Кейт Евънс от Бристълската служба за криминални разследвания. Търся Джена Грей – днес виждали ли сте я?

– Не съм, скъпа. Тя е в Бристъл, нали? – Кейт усети надигаща се тревога в гласа на Бетан. – Нещо не е наред ли? Какво се случи в съда?