Клеър Макинтош - Оставих те да си отидеш

– Тогава забелязах детето. Изпищях, но Иън въобще не намали. Ударихме го и видях как майка му падна до него, все едно бяхме ударили и нея. Опитах се да изляза от колата, но Иън заключи вратите и даде назад. Не ми позволи да се върна. – Поемам си глътка въздух и когато я изпускам, излиза под формата на скимтене.

В малката стая настава тишина.

– Иън уби Джейкъб – казвам аз. – Но се чувствам така, все едно съм го убила аз.

Патрик шофира внимателно. Подготвям се за хиляди въпроси, но той не проговаря, докато бристълският небосвод не остава далеч зад нас. Градовете отстъпват място на зелени полета и назъбената линия на брега се появява пред нас. Спътникът ми се обръща към мен:

– Можеше да отидеш в затвора.

– Такова ми беше намерението.

– Защо? – Не звучи осъдително, просто е объркан.

– Защото някой трябва да плати за случилото се – обяснявам му аз. – Някой трябва да бъде осъден, за да може майката на Джейкъб да спи през нощите и да смята, че е било платено за живота на сина ѝ.

– Но не ти, Джена.

Преди да си тръгнем, попитах инспектор Стивънс какво ще кажат на майката на Джейкъб, която внезапно беше изправена пред провала на делото на жената, отговорна за убийството на сина ѝ.

– Ще почакаме, докато не го арестуваме – обясни ми той, – след това ще ѝ кажем.

Осъзнавам, че постъпката ми ще я накара да преживее всичко отново.

– В кутията с паспорта ти – започва да говори неочаквано Патрик – видях... видях бебешка играчка. – Млъква, не допълва с думи въпроса си.

– Принадлежеше на сина ми – отвръщам аз. – Бен. Бях ужасена, когато разбрах, че съм бременна. Помислих си, че Иън ще е бесен, но всъщност беше във възторг. Каза, че бебето ще промени всичко, и макар да не го беше изричал на глас, бях сигурна, че съжалява за начина, по който се е държал с мен. Помислих си, че едно дете може да се окаже повратна точка за нас, че ще накара Иън да осъзнае, че можем да бъдем щастливи заедно. Като семейство.

– Но не е станало така.

– Не – отвръщам аз, – не стана. В началото правеше абсолютно всичко за мен. Гледаше ме като писано яйце и постоянно ми казваше какво трябва и не трябва да ям. С порастването на корема ми стана по-отчужден. Все едно ненавиждаше бременността ми, все едно я презираше. В седмия месец изгорих една от ризите му, докато я гладех. Аз си бях виновна – вдигнах телефона и се разсеях, осъзнах се едва когато вече беше станало късно. Иън побесня. Удари ме силно в стомаха и аз прокървих.

Патрик отбива колата встрани и изключва двигателя. Аз съм се вторачила навън през предното стъкло, земята наоколо е мръсна. Кошчето за боклук е препълнено и на вятъра танцуват опаковки от най-различни неща.

– Иън се обади на линейка. Каза им, че съм паднала. Не мисля, че му повярваха, но какво можеха да сторят? Кървенето спря, докато стигнахме в болницата, но знаех, че е умрял, още преди да ме прегледат. Почувствах го. Предложиха ми Цезарово сечение, но не исках да ми го отнемат по този начин. Исках да го родя.

Патрик протяга ръце към мен, но не мога да ги докосна и той отново ги връща на седалката си.

– Дадоха ми лекарства, за да предизвикат контракции и чаках в отделението като всички други жени. Минахме през всичко заедно: ранните болки, газ и въздух [30] Ентонокс – известен още като газ и въздух – болкоуспокояващ газ – Бел. прев. , проверките от акушерките и докторите. Само дето моето дете беше мъртво. Когато най-накрая ме отведоха да раждам, жената до мен ми помаха и ми пожела успех. Иън стоя до мен по време на раждането и макар да го мразех за това, което стори, държах ръката му, докато напъвах, и му позволих да ме целуне по челото, защото кого другиго си имах? Всичко, за което можех да мисля, беше онази риза. Ако не я бях изгорила, Бен все още щеше да е жив.

Започвам да се треса и притискам длани в коленете си, за да се съвзема. Седмици след смъртта на бебето тялото ми се опитваше да ме заблуди, че съм майка. От зърната ми течеше кърма и затова стоях под душа и ги стисках, за да освободя напрежението, сладката миризма на мляко се носеше наоколо, въпреки горещата вода. Веднъж вдигнах глава и видях Иън да ме наблюдава през вратата на банята. Коремът ми все още беше закръглен от бременността, кожата ми беше разширена и отпусната. Подутите ми гърди бяха осеяни със сини вени и от тях по тялото ми течеше кърма. Видях погнусата, изписана на лицето му, преди да се обърне.

Опитах се да говоря с него за Бен. Само веднъж, когато болката от загубата му беше толкова силна, че едва можех да стоя на краката си. Имах нужда да споделя мъката си с някого – с когото и да е – а тогава нямах никой друг. Прекъсна ме по средата на изречението.