Клеър Макинтош - Оставих те да си отидеш

– Просто не искам да те отегчавам. Ще се справим.

Ето го: не можех да разпозная блясъка в очите ти.

– Ние? – попитах аз и повдигнах едната си вежда.

Ти се изнерви. Обърна се и се престори, че си много заета с миенето на съдовете.

– Филип. От изложбата. Той е кураторът [29] Куратор – отговорник в музей, изложбена галерия и др. – Бел. прев. .

Започна да бършеш с парцал вътрешната част на тиган, който бях оставил да изсъхне. Застанах зад теб, затиснах те между тялото си и мивката, за да изравня уста с ухото ти.

– О, той е кураторът значи? Така ли го наричаш, докато те чука ?

– Няма такова нещо – отвърна ти. От бременността насам беше започнала да ми говориш с един особен тон. Беше изключително спокоен, тон, който можеш да използваш с пищящо дете или ненормален човек. Ненавиждах го. Мръднах се съвсем малко назад и те чух как въздъхна, след което те натиснах отново. От звука, който издаде, предположих, че ти е трудно да дишаш, и ти се хвана с две ръце за мивката в опит да възстановиш дишането си.

– Не чукаш Филип? – Изплюх думите върху врата ти.

– Не чукам никого.

– Е, определено не чукаш мен – казах аз, – поне не напоследък. – Усетих те как се напрегна и веднага разбрах, че очакваш да пъхна ръка между краката ти, дори го желаеше. Едва не съжалих, че трябва да те разочаровам, но кльощавият ти задник не ми беше особено привлекателен по това време.

В деня на изложбата бях в спалнята ни, когато се качи, за да се преоблечеш. Поколеба се.

– Не е нещо, което не съм виждал преди – казах ти аз. Намерих чиста риза и я закачих на вратата на гардероба, а ти сложи тоалета си на леглото. Наблюдавах те, докато сваляше долнището на анцуга и сгъна пуловера си за утре. Носеше бял сутиен и бикини в същия цвят и се зачудих дали не си го избрала умишлено, за да изпъква синината на бедрото ти. Отокът все още личеше и когато седна на леглото, потръпна, като че ли искаше да подчертаеш нещо. Облече си широки памучни панталони и огромна риза от същата материя, която увисна върху кокалестите ти рамене. Избрах ти огърлица с големи зелени мъниста от поставката на тоалетната ти масичка.

– Да ти я сложа ли?

Поколеба се, но седна на малкия стол. Вдигнах ръце над главата ти и задържах огърлицата пред теб. Ти си прибра косата. Придвижих ръце зад врата ти и притиснах украшението в него за частица от секундата. Усетих как се напрегна. Засмях се и закопчах клипса.

– Красота – казах аз. Наведох се и те погледнах в огледалото. – Опитай да не се правиш на глупачка, Дженифър. Винаги се унижаваш на подобни събития, като пиеш прекалено много и започнеш да се подмазваш на гостите.

Изправих се, за да си облека ризата, и си избрах розова вратовръзка за нея. Сложих си сакото и се погледнах в огледалото, доволен от онова, което видях в него.

– Ти ще караш – казах аз, – защото няма да пиеш.

На няколко пъти ти бях предложил да ти купя нова кола, но ти държеше да запазиш старата си, очукана фиеста. Едва се събирах в нея, но нямах намерение да ти позволявам да караш аудито ми, след като го одраска в опит да паркираш. Седнах в мръсния ти автомобил и ти позволих да ме отведеш на изложбата.

Когато пристигнахме, около бара вече се беше събрала тълпа от хора и в помещението се разнесоха тихи хвалебствия по твой адрес. Някой изръкопляска и другите се присъединиха към него, макар че имаше прекалено малко хора, за да си помислиш, че те аплодират. Резултатът беше истинско унижение.

Подаде ми чаша шампанско и взе една за себе си. Мъж с тъмна, чуплива коса дойде при нас и от начина, по който заискриха очите ти, разбрах, че това е Филип.

– Джена! – Целуна те по двете бузи и видях как ръката ти докосна неговата за толкова кратко, че вероятно си помисли, че не съм забелязал. Толкова кратко, че можеше да мине за случайност. Но аз знаех, че не е.

Представи ме и Филип се ръкува с мен.

– Трябва много да се гордеете с нея.

– Съпругата ми е изключително талантлива – отвърнах аз. – Естествено, че се гордея с нея.

Последва кратко мълчание, преди мъжът да проговори отново.

– Съжалявам, но се налага да ви отнема Джена, за да я представя на някои хора. Има голям интерес към работата ѝ и... – Филип млъкна, потърка палеца и показалеца си и ми намигна.

– Въобще нямам намерение да заставам на пътя на бъдещите продажби – отвърнах аз.

Наблюдавах ви, докато обикаляхте галерията заедно, ръката на Филип не напусна гърба ти дори за миг, и в този момент осъзнах, че имате връзка. Не знам как изтърпях остатъка от изложбата, но погледът ми не се отдели от теб през цялото време. Когато шампанското свърши, започнах да пия вино и останах на бара, за да си спестя постоянното ходене до него. Не отделях очи от теб. На лицето ти грееше усмивка, която вече не виждах, и за момент си спомних момичето в онова кафене преди толкова много години, което се смееше с приятелите си. Вече не се смееше.