Клеър Макинтош - Оставих те да си отидеш

– Без коментар.

Рей скръсти ръце.

– Това е убежище за жени.

Кейт го погледна объркана.

– Къщата на Грантъм Стрийт – продължи мъжът – и тази тук. – Кимна към светлосинята визитка. – Мисля, че са убежища за жертви на домашно насилие. – Седна на стола и сложи ръце зад главата си. – Доминика Лете е добре известна жертва на домашно насилие – точно това едва не доведе до провал на операция "Сокол". На идване насам минах покрай адреса на тази картичка. Абсолютно същият е като онзи на Грантъм Стрийт: сензори за движение в предния двор, решетки на всички прозорци, няма пощенска кутия на вратата.

– Мислиш, че Джена Грей също е жертва?

Рей кимна бавно.

– Забеляза ли как не смее да осъществява визуален контакт? Погледът ѝ е изнервен и изплашен и когато я предизвикаш, се затваря в себе си.

Преди да успее да продължи с теорията си, телефонът му звънна и на дисплея видя, че му се обаждат от пропуска.

– Имаш посетител, Рей – каза му Рейчъл. – Мъж на име Патрик Матюс.

Не познаваше такъв.

– Не очаквам никого, Рейч. Може ли да приемеш съобщението му и да го разкараш?

– Опитах се, но е доста настоятелен. Казва, че се налага да говори с теб относно приятелката му – Джена Грей.

Рей се опули срещу Кейт. Приятелят на Джена. Проверките, които беше направил за него, не показаха нито повече от предупреждение за пиене и нарушение на обществения ред като студент, но имаше ли нещо повече, което не се виждаше на пръв поглед?

– Доведи го – нареди Рей. Обясни на Кейт какво се случва, докато чакаха.

– Мислиш ли, че той е този, който я тормози? – попита детективката.

Инспекторът поклати глава.

– Не ми прилича на такъв човек.

– Те никога не приличат на такива – отвърна Кейт и млъкна веднага, когато Рейчъл пристигна с Патрик Матюс. Мъжът носеше старо лъскаво яке и раница на едното си рамо. Рей посочи към стола до детективката и посетителят седна на ръба му, все едно можеше да стане всеки момент.

– Предполагам, имате някаква информация относно Джена Грей – констатира инспекторът.

– Не точно информация – отвърна Патрик. – По-скоро предчувствие.

Рей погледна часовника си. Делото на Джена беше насрочена веднага след обяда и искаше да е в съда, когато прочетяха присъдата.

– Какво предчувствие точно, господин Матюс? – Погледна към Кейт, която го дари с едва забележимо повдигане на раменете. Патрик Матюс не беше човекът, от когото се страхуваше Джена. Кой тогава?

– Наричай ме, Патрик, моля. Виж, знам, че се предполага да кажа точно това, но не мисля, че Джена е виновна.

Интересът на Рей беше възбуден.

– Има нещо, което не ми казва за онази нощ на злополуката – обясни Патрик. – Нещо, което не казва на никого. – Мъжът се изсмя, но определено не му беше смешно. – В интерес на истината смятах, че имаме бъдеще, но ако тя не иска да говори с мен, как е възможно? – Матюс протегна ръце в жест на безнадеждност и Рей се замисли за Магс. Никога не говориш с мен, беше казала тя.

– Какво смяташ, че крие от теб? – попита Рей с по-остър тон, отколкото искаше. Във всяка една връзка ли съществуваха тайни?

– Джена държи една дървена кутия под леглото си. – Патрик се почувства неудобно. – Дори не бих си и помислил да ѝ бъркам в нещата, но тя не искаше да ми каже какво се е случило и когато докоснах кутията, тя ми се сопна да я оставя... надявах се да ми даде някои отговори.

– Така че реши да погледнеш. – Рей изпепели с поглед мъжа. Не му изглеждаше агресивен тип, но нарушаването на личното пространство беше акт на човек, който искаше да има надмощие.

Матюс кимна.

– Имам ключ за вилата: разбрахме се да отида тази сутрин, за да прибера кучето ѝ, когато тръгне за съда. – Патрик въздъхна. – Ще ми се да не си бях навирал носа. – Подаде един плик на Рей. – Виж какво има вътре.

Инспекторът отвори предложения му плик и видя добре познатата червена корица на британски паспорт. Вътре го гледаше една по-млада Джена, която не се усмихваше и беше с вързана на конска опашка коса. Вдясно видя името Дженифър Питърсън.

– Тя е омъжена. – Рей погледна към Кейт. Как бяха пропуснали това? Проверяваха чинно всеки, който влезеше в ареста – със сигурност нямаше как да изтърват нещо толкова важно като промяна на името? Погледна към Патрик. – Ти знаеше ли?

Съдът щеше да започне след десетина минути. Рей забарабани с пръсти по бюрото. Нещо в името Питърсън го човъркаше. Струваше му се познато.

– Каза ми, че някога е била омъжена: предполагах, че се е развела.