Клеър Макинтош - Оставих те да си отидеш

Рей и Кейт си размениха погледи. Инспекторът вдигна телефона и се обади в съда.

– Делото на Грей започна ли? – Изчака, докато чиновничката провери.

Питърсън, а не Грей. Каква каша.

– Добре, благодаря. – Рей върна слушалката на мястото ѝ. – Съдия Кинг е отложил делото – имаме половин час.

Кейт се надигна от мястото си.

– Докладът, който ти дадох онзи ден, след като ме изпрати да се заема с жената на пропуска. Къде е?

– Някъде в таблата ми с документи – отвърна инспекторът.

Кейт започна да претърсва книжата на бюрото му. Взе три папки от върха на купчината и тъй като нямаше другаде място, ги остави на пода. Затърси в останалите документи, отмяташе бързо листовете, които не ѝ трябваха, и преминаваше нататък.

– Ето го! – извика победоносно тя. Извади доклада от найлоновия джоб и го остави на бюрото на Рей. Няколко парченца от скъсана снимка паднаха навън и Патрик взе едно от тях. Погледна любопитно към него, след което потърси позволение от инспектора:

– Може ли?

– Заповядай – отвърна Рей, без да е сигурен какво точно разрешава.

Патрик събра парченцата от снимката и започна да ги нарежда. Когато изображението на брега на Пенфейш се оформи пред тях, инспекторът подсвирна тихо.

– Значи Джена Грей е сестрата, за която се тревожи толкова много Ив Манинг.

Рей скочи на крака, готов за действие.

– Господин Матюс, благодаря ти, че донесе паспорта. Опасявам се, че ще те помоля да ни чакаш в съда. Рейчъл на пропуска ще те упъти. Ще дойдем възможно най-бързо. Кейт, среща в Отдела за домашно насилие след пет минути.

Докато детективката изпращаше Патрик долу, Рей вдигна телефона.

– Натали, обажда се Рей Стивънс от Службата за криминални разследвания. Може ли да провериш какво имате за Иън Питърсън? Бял мъж, в края на четиридесетте...

Рей слезе по ред стъпала и мина по един коридор, докато се озова до врата, на която пишеше: Служби за закрила. Съвсем скоро Кейт се присъедини към него и заедно позвъниха на Отдела за домашно насилие. Ведра жена с късо подстригана черна коса и големи бижута отвори вратата.

– Намери ли нещо, Нат?

Служителката ги покани да влязат и завъртя екрана на компютъра си така, че да могат и те да виждат.

– Иън Франсис Питърсън – започна тя, – роден на дванадесети април 1965-а. Предишни провинения: шофиране в нетрезво състояние, нападение и нанасяне на тежки телесни повреди, в момента е обект на ограничителна заповед.

– Дали случайно не е срещу жена на име Дженифър? Попита Кейт, но Натали поклати глава.

– Мари Уокър. Помогнахме ѝ да напусне Питърсън след шест години систематичен тормоз. Тя повдигна обвинение, но той се измъкна. Ограничителната заповед беше издадена от гражданския съд и още е в сила.

– Някаква история преди Мари?

– Не и с партньорки, но преди десет години е бил смъмрен за побой. Над майка си.

Рей усети в гърлото му да се надига жлъчка.

– Мислим, че Питърсън е женен за жената, отговорна за случая на Джейкъб Джордан – обясни той. Натали стана и отиде до стената, която беше пълна със сиви метални шкафове за папки. Издърпа едно чекмедже и започна да преглежда съдържанието му.

– Ето го – каза тя. – Това е всичко, с което разполагаме за Дженифър и Иън Питърсън, и съвсем не е приятно четиво.

Изложбите, които организираше, бяха изключително скучни. Всеки път местата бяха различни: преобразени складове, ателиета и магазини, но хората винаги бяха едни и същи: декламиращи либерали с цветни шалове. Жените бяха космати и своеволни, а мъжете – блудкави и под чехъл. Дори на виното му липсваше индивидуалност.

През седмицата на ноемврийската ти изложба беше особено непоносима. Помогнах ти да отнесеш фигурите си до склада три дни по-рано и ти прекара останалото време там, в подготовка.

– Колко може да ти отнеме да подредиш няколко скулптури? – попитах те аз, когато втора вечер поред се върна късно.

– Ние разказваме история – обясни ми ти. – Гостите ще се движат из помещението от една скулптура на друга и те трябва да им говорят по правилния начин.

Засмях се.

– Трябва да се чуеш! Големи глупости. Просто се увери, че табелката с цената е хубава и се вижда ясно, това е всичко, което е от значение.

– Не е нужно да идваш, ако не желаеш.

– Не ме ли искаш? – Погледнах те подозрително. Очите ти бяха светнали малко повече от обикновено, брадичката ти беше по-предизвикателна от обичайното. Зачудих се какво беше предизвикало такава внезапна joie de vivre [28] Joie de vivre – от фр. – жизнерадост – Бел. прев. .