Клеър Макинтош - Оставих те да си отидеш

Веднага след като му се откри възможност, ѝ се обади.

– Точно навреме – каза тя. – В службата ли си?

– В офиса си съм. Защо?

– Среща в столовата след десет минути. Трябва да ти покажа нещо.

Рей беше там след пет и зачака нетърпеливо Кейт, която връхлетя през вратата с ухилена физиономия.

– Искаш ли кафе? – попита инспекторът.

– Нямам време, трябва да се връщам. Погледни това. – Детективката му подаде прозрачен найлонов плик. В него имаше светлосиня картичка.

– Същата като онази, която Джена Грей носеше в портмонето си – констатира Рей. – Къде я намери?

– В една от къщите, в които нахлухме тази сутрин. Не е точно същата обаче. – Кейт изпъна найлончето, за да може инспекторът да прочете добре написаното. – Същата картичка, същото лого, различен адрес.

– Интересно. В коя къща я намерихте?

– Доминика Лете. Няма да проговори, докато адвокатът ѝ не пристигне. – Кейт погледна към часовника си. – По дяволите, трябва да вървя. – Бутна найлоновото пликче в ръцете на Рей. – Задръж картичката – имам копие. – Ухили се отново и изчезна, като остави инспектора да се взира в картончето. Нямаше нищо особено в адреса – обикновена улица с къщи като Грантъм Стрийт – но Рей смяташе, че разковничето се крие в логото. Осмиците не бяха цели в долните си краища и бяха една в друга като матрьошка.

Инспекторът поклати глава. Трябваше да отиде да провери екипа в ареста, преди да се прибере у дома и да се увери, че всичко е готова за делото на Грей утре. Сгъна плика с картичката и го прибра в джоба си.

Минаваше десет часът, когато Рей се качи в колата си, за да се прибере у дома. За пръв път от тази сутрин насам се почувства зле, че беше избрал работата пред семейството си. През целия път размишлява и когато пристигна, се беше убедил, че е взел правилното решение. Единственото решение в интерес на истината. Докато не си отключи вратата и не чу съпругата си да плаче.

– За Бога, Магс, какво се случи? – Хвърли чантата си в коридора и приклекна пред дивана. Вдигна косата ѝ, за да открие лицето и. – Том добре ли е?

– Не, не е добре! – Жената изблъска ръцете му настрани.

– Какво казаха от училището?

– Според тях това продължава вече поне от година, макар че директорката няма да стори нищо, докато не получат доказателства.

– С които вече разполагат.

Магс се разсмя мрачно.

– О, имат, и още как. Очевидно всичко е качено в интернет. Кражбите от магазини, веселите нападения [26] Happy slapping – един или повече души нападат човек с цел да запишат случката и после да я качат в интернет – Бел. прев. , подобни неща. Всичко е заснето и качено в YouTube, за да може целият свят да го види.

Рей усети стягане в гърдите. Мисълта на какво е бил подложен Том му донесе физическа болка.

– Спи ли? – Мъжът кимна към стаята му.

– Така мисля. Вероятно е изтощен: прекарах последните час и половина да му крещя.

– Крещяла си му? – Рей се изправи. – Господи, Магс, не мислиш ли, че е преживял достатъчно? – Тръгна към стълбите, но съпругата му го дръпна.

– Нищо не разбираш, нали? – попита го тя.

Мъжът я погледна с празен поглед.

– Толкова си погълнат от решаването на проблемите си на работа, че напълно се откъсна от онова, което се случва в собственото ти семейство. Том не е бил тормозен, Рей. Той е онзи, който тормози.

Инспекторът се почувства така, все едно някой го беше фраснал в лицето.

– Някой го е накарал...

Магс го прекъсна, този път по-нежно:

– Никой не го е карал да прави нищо. – Жената въздъхна и се облегна назад. – Изглежда, Том е лидерът на малка, но влиятелна банда. Шестима са – включително Филип Мартин и Конър Акстел.

– Тези образи – отвърна мрачно Рей, познаваше момчетата.

– Сигурно е, че Том ръководи шайката. Бягат от училище, причакват деца...

Инспекторът се почувства зле.

– Онези неща под леглото му? – попита той.

– Очевидно са откраднати. Но нищо от Том – младежът не желае да си цапа ръцете. – Рей никога не беше чувал подобна язвителност в тона на Магс.

– Какво ще правим сега? – Когато нещо се объркаше на работа, имаше правила, които трябваше да следват. Протоколи, закони, ръководства. Разполагаше с екип от хора. Почувства се напълно изгубен.

– Ще се справим – отвърна Магс. – Ще се извиним на децата, които Том е наранил, ще върнем откраднатите неща и – най-важното – ще разберем защо го прави.

Рей запази мълчание за момент. Не можеше да се насили да го каже, но веднъж настанила се в ума му, мисълта напираше да излезе.