Клеър Макинтош - Оставих те да си отидеш

Началничката Рипон мина веднага на въпроса:

– Искам да изместиш срещата за операция "Сокол" за този следобед.

Мондеото на Рей удари паркираното зад него волво.

– Мамка му.

– Това не е отговорът, който очаквах. – Усети весела нотка в гласа на началничката, която не беше чувал преди. Чудеше се какво ли се е случило, за да е в такова добро настроение.

– Съжалявам, госпожо.

Рей излезе от колата си и остави ключовете в запалителя, в случай че собственикът на волвото искаше да излезе. Погледна към бронята, но не видя никакви очевидни белези.

– Какво казвахте?

– Срещата за операция "Сокол" е насрочена за понеделник – обясни Оливия с нехарактерно за нея търпение, – но искам да я изместиш напред. Може би си гледал по новините тази сутрин, че няколко от службите бяха критикувани за очевидно толерантното си отношение към притежанието на наркотици.

Ах, помисли си Рей. Това обясняваше доброто настроение.

– Сега е идеалното време да се покажем, че сме груби с наркопласьорите . Националните медии са в готовност, просто искам да използваш ресурсите си няколко дни по-рано.

Кръвта на Рей се смрази във вените му.

– Не мога да го направя днес – обясни той.

Последва пауза.

Инспекторът чакаше началничката да каже нещо, но тишината падна тежко над тях и той изпита нуждата да я наруши.

– Имам среща в училището на сина ми този следобед.

Носеше се слух, че Оливия провеждаше родителските срещи в училището на децата си по телефона, така че мъжът не очакваше да я трогне.

– Рей – започна тя, всички следи от доброто ѝ настроение се бяха изпарили, – както знаеш, изключително много подкрепям самотните родители и се опитвам да осигуря плаващо работно време за такива като тях. Но освен ако не греша, ти имаш съпруга, нали?

– Да.

– Тя ще ходи ли на срещата?

– Да.

– Тогава, ако мога да попитам, какъв е проблемът?

Рей се облегна на стената до задната врата и погледна към небето за вдъхновение, но единственото, което видя, бяха надвисналите черни облаци.

– Синът ми е тормозен, госпожо. И то доста лошо. Това е първата ни възможност да разговаряме с учителите, откакто признават, че има някакъв проблем, и съпругата ми ме иска там. – Наруга се, че хвърля вината върху Магс. – И аз искам да съм там – поправи се той. – Трябва да съм там.

Тонът на Оливия леко се смекчи:

– Съжалявам да го чуя, Рей. Децата създават грижи. Ако се налага да отидеш на тази среща, тогава, разбира се, върви. Но операцията ще се случи днес сутринта, с необходимото медийно присъствие, което да циментира нашата прогресивна и нетърпяща подобни неща сила. Щом не можеш да я водиш, ще намеря някого, който може. Ще ти се обадя след един час.

– Като стана въпрос за избора на Хобсън – измърмори Рей и прибра телефона обратно в джоба си. Нещата бяха прости: възможностите за кариера на една страна, семейството – на друга. Качи се в офиса си, затвори вратата и седна зад бюрото си. Опря върховете на пръстите на ръцете си един в друг. Днешната операция беше голяма работа и въобще не си правеше илюзията, че това е тест. Притежаше ли необходимото, за да продължава да се развива в полицията? Вече не беше толкова сигурен – дори не знаеше дали иска точно това. Помисли си за новата кола, от която щяха да имат нужда след година, за почивките в чужбина, за които щяха да започнат да го молят децата не след дълго, по-голямата къща, която Магс заслужаваше. Имаше две прекрасни деца, които се надяваше да отидат да учат в университет, и откъде щяха да дойдат парите за всичко това, ако Рей не продължаваше да се изкачва по стълбицата? Нищо не ставаше без саможертви.

Пое си дълбоко въздух и вдигна телефона, за да се обади у дома.

Операция "Сокол" беше истински триумф. Представители на медиите бяха поканени в конферентната зала в централата за половинчасова пресконференция, по време на която началничката представи Рей като един от най-добрите детективи в службата. Инспекторът почувства прилив на адреналин, докато отговаряше на въпросите за проблемите с наркотиците в Бристъл, позицията на полицията и собствената му отдаденост за възстановяването на обществения ред чрез изчистване на дилърите от улиците. Когато репортерът на Ай Ти Ен го попита какви са заключителните му думи, Рей погледна директно към камерата и без да се колебае, каза:

– Има хора на улицата, които продават наркотици безнаказано и които смятат, че полицията е безсилна пред тях. Но ние имаме сили, упорити сме и няма да си намерим място, докато не ги изловим всичките. – Последваха кратки аплодисменти и Рей погледна към началничката, която го дари с почти незабележимо кимане. Заповедите бяха издадени по-рано и бяха осъществени четиринадесет ареста на шест адреса. Претърсванията на къщите щяха да отнемат часове и той са зачуди как ли се справяше Кейт като отговорничка за веществените доказателства.