Кристофър Райд - Проклятието на инките

- Помня всичко, което ми каза - отвърна тя.

- Една от тези космически струни свършва в предмета, известен като Куба на инките. Според легендата първият инка, Манко Капак, се появил от во­дите на езерото Титикака със Златен жезъл. Жена му Мама Окло пък носела Златен куб. И двата предмета били крайна точка на една космическа струна. Кога­то Златният жезъл бил неочаквано унищожен, Кубът на инките станал всемогъщ. Започнал да обладава душите на хората. Според предсказанието Кубът на инките трябвало да бъде скрит завинаги, в противен случай щял да погълне човечеството, каквото и да означава това. В средата на петнайсети век владете­лят Пачакути построил тази крепост в най-негостоприемните планини на Южна Америка. И Кубът на инките бил затворен в този каменен затвор, пазен от енергийни кристали. Докато тези двама мъже - Уил­сън посочи издълбания в средното стъпало надпис, - не го освободили в нищо неподозиращия свят.

- Знаеш ли къде е Кубът?

- Предполагам, че в Куско. Или поне е бил там. Разпънали са на кръст един човек и са го провесили на стената на Ла Катедрал, голямата църква на цен­тралния площад.

- Разпятието - рече Хелена. - Знам за него.

- Не е част от историята, която аз изучавах - от­върна Уилсън.

- Научих от един пътник във влака за насам. Тога­ва и аз чух за първи път. Няма го в нито една книга.

Уилсън посочи надписа на средното стъпало.

- Разпнатият човек е брат на Хуан Сантияна, кой­то е взел Куба на инките. В бъдещето, от което идвам, разпъването изобщо не се е случвало. И структурата, в която стоиш, никога не е била отваряна.

- Според книгата на Хайръм Бингам мястото е точно такова - каза Хелена. - Но в текста му не се споменава за разпятие.

- Имаш книгата на Хайръм ли?

- Четох я, докато те чаках да се появиш.

Уилсън потърка брадичката си.

- Виждаш ли надписа и в бъдещето?

Хелена присви очи.

- Надписът не се е променил. Но огромният ка­мък зад теб вече го няма. Също дърветата и бамбука. Всичко е разчистено и каменните сгради са рекон­струирани. Ей там има нова стена - посочи тя.

- Хайръм споменава ли ме в книгата си?

Хелена поклати глава.

- На коя дата открива Мачу Пикчу?

- На двайсет и четвърти юли хиляда деветстотин и единайсета. Повече от три години от времето, в което се намираш в момента.

- Имаме си работа с променена история - зами­слено рече Уилсън. - А споменава ли за амазонките?

Хелена отново поклати глава.

- Нито дума.

- Жените воини са защитниците на Вилкапампа - рече Уилсън. - Потомки на първоначалните Девици на слънцето.

- Опитваха се да те убият - каза Хелена. - Бях сред руините и ги гледах. Стрелите им са отровни, видях как мажат върховете. - Тя разпери палеца и показалеца на едната си ръка. - В един момент бях на такова разстояние от тях. Ако беше останал на място, сега щеше да си мъртъв.

- Ами жената, която стоеше горе на сградата? Онази Акла?

- Доближих я едва след като скочи. Беше ядосана на другите, в това съм сигурна. Сигурно защото не успяха да те убият.

Уилсън си представи силното лице на Акла.

- Искаше да се срещна с Мамаконите, оракулите на Девиците на слънцето, на някакво място на име Питкос.

Хелена изглеждаше разстроена.

- Казвам ти, онези жени искаха да те убият! Изоб­що не се съмнявам.

- Те разполагат с информация, която ми е нужна - отвърна Уилсън. - Акла каза, че Кубът на инките щял да стане по-силен с течение на времето и аз ѝ вярвам. - Той прокара пръсти през кестенявата си коса. На хоризонта проблесна светкавица. - Но не съм сигу­рен как да следвам дирята им.

- Ако ги подгониш през планините, няма да мога да дойда с теб - каза Хелена. - Няма да смогна.

- Това е цената, която ще трябва да платим - рече Уилсън.

- Не бива да тръгваш след амазонките.

- Те са най-добрата ми възможност. Трябва да стигна до Питкос и да науча какво знаят. - Уилсън сложи ръце на кръста си. - Трябва да разбереш, Хе­лена. Без Куба на инките съм затворен тук. Кубът за­хранва прехвърлящия портал.

- Значи си заседнал тук?

- Точно така. Трябва да намеря Куба на инките.

- Аз знам пътя до Питкос - отговори Хелена.

- Откъде?

- Пише го в книгата на Бингам. Намира се на запад, където река Тинкочака се влива в Урубамба. Има планина на име Амарупата. Крепостта се намира на върха ѝ. Надморската височина е по-голяма, отколкото тук, и е заобиколена отвсякъде с отвесни скали. Има само един път до нея, от запад.

- Благодаря, Хелена.

- Нали си даваш сметка, че ако дръпна ръката си от камъка, няма да можем да общуваме повече? Това може да е последният път, когато се виждаме.