Кристофър Райд: Проклятието на инките

В началото на ерата на Риби, приблизително по времето на раждането на Исус Христос, трийсет и девет от книгите на Стария завет са били записани върху обикновени свитъци папирус. Тези древни до­кументи били създадени от група хора, известни като братството „Кирбет Кумран“ - живи светци, пратени на този свят да опишат ученията на Бог и Неговата мъдрост. Известни днес като Свитъците от Мъртво море, тези митични документи са първата записана версия на Библията. Но наред с очевидните си уче­ния и мъдрост, те крият в себе си още по-дълбоко знание. Защото в текста на Свитъците от Мъртво море е кодирана най-голямата сила във вселената - тайната на пътуването във времето.

Когато технологиите и мъдростта на човека дос­тигнат нужното ниво, Свитъците ще се разкрият на избрана група хора, които ще приемат върху себе си товара на закрилници на бъдещето и миналото. В книга Естир са записани техническите детайли око­ло пътуването във времето. Във всяка друга книга от Стария завет е кодирана по една мисия - общо трий­сет и осем.

Това е историята на една такава мисия. Това са пъ­тешествията на Надзирателя.

Куско, Перу

Пласа де Армас

14:46 ч.

13 януари 1908 г.

Хуан Сантияна яздеше мъничкото си магаре през ситния дъжд покрай насипа на железопътната линия. Черните облаци се бяха спуснали толкова ниско над града, че мрачната мъгла скриваше кулите и покри­вите на по-високите сгради. Пончото с качулка го за­криваше целия освен очите, дясната му ръка стискаше под брадичката подгизналата сива вълна от лама. От мъглата постепенно изникна централният площад на Куско. Именно тук преди осемстотин години първи­ят владетел на инките Манко Капак хвърлил Златния жезъл на бога Слънце и обявил, че на това място ще бъде издигната столицата на инките. Древният град бе построен във формата на свещената за инките пума, а площадът се намираше на мястото на сърцето ѝ. Го­лямото открито пространство представляваше право­ъгълник с дължина на страните 300 и 400 крачки. В самия му център имаше бароков фонтан на две нива, от който бликаше чиста вода - дело на испанските конкистадори, прекършили цивилизацията на инки­те, когато била в разцвета си. Две застлани с гладки камъни пътеки пресичаха диагонално наклонената повърхност, а трета минаваше перпендикулярно през средата, създавайки шест симетрични триъгълника от трева. По времето на инкските владетели това място се наричало Уакайпата, Сърцето на пумата, но конкистадорът Франсиско Писаро го бе преименувал на Пласа де Армас, или Площада на армията, след като бе завладял брутално града през 1533 г.

Краката на магаренцето трепереха, докато се тътреше с мъка под мокрото и мъгливо небе. Пътуване­то бе изнурително и през последните два часа Хуан трябваше да полага усилия, за да държи клепачите си отворени. Но когато приближи Пласа де Армас и пред очите му се разкри внушителната Лa Катедрал, най-прочутата базилика в цяла Южна Америка, се­тивата му се съживиха. Както бе правил безброй пъти през последните три дни, той посегна назад и опипа тежките дисаги, завързани през задните крака на магарето. Когато спря в подножието на стъпалата пред извисяващите се стени на катедралата, отново се замисли дали да не сръчка с пети добичето и да продължи нататък в мъглата, отнасяйки със себе си плячката от откритието.

„Каква е цената на живота на собствения ми брат?“ - запита се той.

Погледът му се вдигна нагоре към двете внуши­телни камбанарии на катедралата, преди да се спре върху точката помежду им - корниза с централния купол и белия дървен кръст на Исус Христос, очер­тан на фона на тъмните облаци.

Сърцето му неочаквано се разтуптя по-бързо. Знаеше, че няма друг избор, освен да предаде оно­ва, което беше открил, но въпреки това нещо отвътре продължаваше да го гризе неуморно.

Хората по площада се занимаваха с делата си. По пазарите се въртеше търговия, безброй магарета те­глеха във всички посоки каруци със стока - дърва, сладки картофи, царевица и киноа от съседните фер­ми. Една жена носеше бебето си в клуп под пончото си, прегърбена под тежестта на големия кош с жито.

В далечината неколцина перуански войници се бяха скупчили в кръг и играеха карти под навесите на казармата на Куско; пушките им, калибър 303, бяха подпрени на стената до тях. Двама монаси вървяха бавно през площада към йезуитската църква „Иглесия ла Компаня“, вдигнали кафявите си качулки, за да се защитят от лошото време.