Сюзан Колинс - Грегор и проклятието на топлокръвните

Грегор се взираше в огледалото в банята цяла минута, преди да събере смелост. После бавно разви свитъка и вдигна изписаната на ръка страна към стъклото. В отражението прочете първата строфа от стихотворението, озаглавено „Кървавото пророчество”.

Както винаги, от прочетеното му стана лошо.

На вратата се почука.

— Бутс трябва да отиде до тоалетната! — съобщи осемгодишната му сестра Лизи.

Грегор пусна горния край на свитъка и той се нави на руло. Бързо го пъхна в задния джоб на джинсите и дръпна суичъра си надолу, за да го скрие. Все още никой не знаеше за това ново пророчество и нямаше намерение да им казва, докато не станеше абсолютно необходимо.

Преди няколко месеца, точно около Коледа, той се завърна вкъщи от Подземната страна — мрачен, разкъсван от войни свят на километри под Ню Йорк. Там живееха грамадни говорещи плъхове, прилепи, паяци, хлебарки и най-различни други огромни създания. Имаше и хора — с бледа кожа и виолетови очи, които бяха слезли под земята в началото на седемнайсети век и бяха построили каменния град Регалия. Жителите на Регалия вероятно все още спореха дали Грегор е предател или герой. При последното си пътуване той отказа да убие бялото плъхче, наречено Гибелния. За много долноземци това беше непростимо, защото бяха убедени, че някой ден Гибелния ще причини пълното им унищожение.

Сегашната кралица на Регалия, Нериса, беше крехка тийнейджърка с тревожни видения за бъдещето. Именно тя пъхна свитъка в джоба на якето на Грегор, когато си тръгваше. Той си помисли, че това е „Гибелното пророчество”, за чието сбъдване току-що беше допринесъл. Оказа се обаче, че е ново и ужасяващо стихотворение.

— За да можеш понякога да размишляваш върху отражението му — каза Нериса. Оказа се, че има предвид буквално това — „Кървавото пророчество” беше написано отзад напред. Никой не можеше да го разчете, освен ако нямаше огледало.

— Хайде, Грегор! — провикна се Лизи, като почука пак на вратата на банята.

Той отвори и видя Лизи с двегодишната им сестричка Бутс. И двете бяха дебело навлечени с палта и шапки, въпреки че днес не бяха излизали.

— Трябва да пишкам! — изписка Бутс, като смъкна гащичките си около глезените, а после се затътри към тоалетната чиния.

— Първо отиваш до тоалетната, после си смъкваш гащичките — инструктира я Лизи за стотен път.

Бутс се намести на седалката.

— Аз вече голямо момиче. Аз мога ида пишкам.

— Браво — похвали я Грегор, като вдигна окуражително палци. В отговор Бутс му се ухили широко.

— Татко прави курабии в кухнята. Печката там е включена — каза Лизи, като потриваше ръце една в друга, за да ги стопли.

В апартамента беше леденостудено. През последните няколко седмици градът беше обхванат от рекордно ниски температури и бойлерът, който захранваше с пара старите отоплителни тръби, изнемогваше. Хората в сградата се бяха оплакали в общината веднъж, а после и втори път. Без особен резултат.

— Приключвай, Бутс. Време е за курабии — каза Грегор.

Тя издърпа почти един метър тоалетна хартия от ролката и донякъде се избърса. Дори да ѝ предложеха помощ, винаги отговаряше: „Не, аз самичка”.

Грегор се увери, че си е измила ръцете, а после взе лосиона, за да втрие малко в напуканата ѝ кожа. Лизи го хвана за ръкава, точно когато щеше да стисне бутилката.

— Това е шампоан! — извика тя разтревожено. Напоследък я тревожеше почти всичко.

— Вярно — каза Грегор и взе другото шише.

— Имаме желе, Гре-го? — попита Бутс с надежда, докато той втриваше лосиона.

Грегор се усмихна на това ново произношение на името си. В продължение на около година беше „Ге-го”, но наскоро Бутс добави едно „р”.

— Гроздово желе — каза Грегор. — Купих го специално за теб. Гладна ли си?

— Да-а! — възкликна Бутс и той я взе на ръце.

Двамата влязоха в кухнята и ги посрещна облак от топлина. Баща му тъкмо изваждаше тавата с курабии от фурната. Хубаво беше да го види на крака и да прави дори нещо съвсем обикновено, например да приготви закуска за децата. След продължилия повече от две години и половина плен при огромните кръвожадни плъхове в Подземната страна баща му се разболя много тежко. Когато на Коледа Грегор се върна от второто си посещение в Подземната страна, донесе със себе си специално лекарство. Изглежда му помагаше. Пристъпите на треска бяха по-редки, ръцете му престанаха да треперят и си върна няколко изгубени килограма. Далеч не беше добре, но Грегор хранеше тайна надежда, че ако лекарството продължи да действа, наесен баща му може и да успее да се върне на работа като учител по естествени науки.