Сюзан Колинс - Грегор и проклятието на топлокръвните

„Връхлетя ни Кървавото пророчество ?”

„Почна се!”, помисли си Грегор. Сърцето му блъскаше като юмрук в гърдите, а през тялото му пробяга тръпка на ужас. „Кървавото пророчество”.

Всъщност вече не му трябваше огледало, за да го прочете, макар че като гледаше редовете, разбираше по-лесно някои части. Вече го знаеше наизуст. В ритъма на думите имаше нещо, което набиваше пророчеството в ума и го запечатваше там, като някоя от онези непоносими песни от телевизионните реклами. Сега то звучеше в главата му в такт с потрепването на ботушите, докато бавно се качваше по стълбите.

ТОПЛОКРЪВНИ, СЕГА ПО КРЪВТА ВИ СЕ НОСИ СМЪРТТА,

ОТ ТЕЛАТА ВИ АЛЧНО ЩЕ ИЗТРЪГНЕ ДЪХА.

ЩЕ ОСТАВИ ПО КОЖАТА ГРОЗНИ СЛЕДИ, И ПЕЧАТ –

ВЪРХУ ВАШТА СЪДБА,

А СТРАНАТА ПОДЗЕМНА ЩЕ ПРЕВЪРНЕ В ПЛОСКА ТАВА.

ТРИ ПЪТИ В КРЪГЗАВЪРТИ СЕ СЕГА,

ВИЖДАШ ЯСНО КАКВО ТЕ СПОЛИТА, НО НЕ И КОГА.

ЛЕКАРСТВО И ЗЛО СЕ ПРЕПЛИТАТ ВЪВ НИШКА ЕДНА,

И ОФОРМЯТ ЕДИНСТВЕНА, ЗДРАВА ЛОЗА.

ВОИНА ОТ ГОРЕ ДОВЕДЕТЕ,

АКО ОЩЕ НОСИ ОБИЧ В СЪРЦЕТО.

ДОВЕДЕТЕ ПРИНЦЕСАТА, ИЛИ ОТЧАЯНИ ДНИ ВИ ГРОЗЯТ:

ТАМ БЕЗ НЕЯ ПЪЛЗЛИВЦИТЕ СТРАДАТ И ГОРКО СКЪРБЯТ.

ТРИ ПЪТИ В КРЪГЗАВЪРТИ СЕ СЕГА,

ВИЖДАШ ЯСНО КАКВО ТЕ СПОЛИТА, НО НЕ И КОГА.

ЛЕКАРСТВО И ЗЛО СЕ ПРЕПЛИТАТ В НИШКА ЕДНА,

И ОФОРМЯТ ЕДИНСТВЕНА, ЗДРАВА ЛОЗА.

ТЕЗИ, ДЕТО ТЕЧЕ В ТЯХ ЧЕРВЕНА И ТОПЛА КРЪВТА,

ТРЯБВА МИГОМ ДА ИДАТ ТАМ, ДЕ СЕ КРИЕ ЛЕКЪТ.

ТАМ, В ЛЮЛКАТА, ЛЕКАРСТВОТО ТАИ СЕ СЕГА

ЗА ЗЛИНАТА, КОЯТО ОМЪРСЯВА КРЪВТА.

ТРИ ПЪТИ В КРЪГЗАВЪРТИ СЕ СЕГА,

ВИЖДАШ ЯСНО КАКВО ТЕ СПОЛИТА, НО НЕ И КОГА.

ЛЕКАРСТВО И ЗЛО СЕ ПРЕПЛИТАТ В НИШКА ЕДНА,

И ОФОРМЯТ ЕДИНСТВЕНА ЗДРАВА ЛОЗА.

ЧОВЕК И ПЛЪХ ОСТАВЯТ НАСТРАНИ

ОМРАЗА, БИТКИ, ВЪТРЕШНИ ВРАЖДИ.

РАЗПАЛИ ЛИ СЕ МЕЖДУ ТЯХ ВОЙНА,

ИЗГУБВАТ ТОПЛОКРЪВНИТЕ ПОДЗЕМНАТА СТРАНА.

ТРИ ПЪТИ В КРЪГЗАВЪРТИ СЕ СЕГА,

ВИЖДАШ ЯСНО КАКВО ТЕ СПОЛИТА, НО НЕ И КОГА.

ЛЕКАРСТВО И ЗЛО СЕ ПРЕПЛИТАТ В НИШКА ЕДНА,

Грегор беше оцелял след други две пророчества от автора на това — Бартоломю Сандуич. Именно Сандуич беше отвел долноземците дълбоко под днешния Ню Йорк и беше основал града на хората Регалия. След смъртта си беше оставил каменна стая, чиито стени бяха изцяло покрити с пророчества — негови видения за бъдещето. И не само хората, но и всички същества в Подземната страна вярваха, че Сандуич е притежавал способността да вижда в бъдещето.

Грегор не можеше да реши как да приема предсказанията на Сандуич. Понякога ги мразеше. Понякога беше благодарен за насоките, които му даваха, макар пророчествата да бяха толкова загадъчни, че понякога сякаш означаваха едновременно много неща. Но в претрупаните редове обикновено можеше да схванеш в общи линии какво те очаква. Като тук например…

ТОПЛОКРЪВНИ, СЕГА ПО КРЪВТА ВИ СЕ НОСИ СМЪРТТА,

ОТ ТЕЛАТА ВИ АЛЧНО ЩЕ ИЗТРЪГНЕ ДЪХА.

ЩЕ ОСТАВИ ПО КОЖАТА ГРОЗНИ СЛЕДИ И ПЕЧАТ –

ВЪРХУ ВАШТА СЪДБА,

А СТРАНАТА ПОДЗЕМНА ЩЕ ПРЕВЪРНЕ В ПЛОСКА ТАВА.

Грегор вече се беше досетил, че става дума за някаква смъртоносна болест и много хора ще се разболеят от нея. Не само хора, а и всички топлокръв-ни. Всички бозайници. Долу в Подземната страна към тях спадаха прилепите и плъховете… всъщност не знаеше още колко други същества може да бъдат засегнати. А какво ли означаваше този страшен ред за „тавата”? Че накрая всички ще бъдат изядени?

ВОИНА ОТ ГОРЕ ДОВЕДЕТЕ,

АКО ОЩЕ НОСИ ОБИЧ В СЪРЦЕТО.

ДОВЕДЕТЕ ПРИНЦЕСАТА, ИЛИ ОТЧАЯНИ ДНИ ВИ ГРОЗЯТ:

ТАМ БЕЗ НЕЯ ПЪЛЗЛИВЦИТЕ СТРАДАТ И ГОРКО СКЪРБЯТ.

Воинът беше Грегор — безполезно беше да се самозалъгва, че е някой друг. Той не искаше да е воинът. Мразеше да се бие, мразеше факта, че толкова го бива за това. Но след като успешно беше изпълнил две пророчества в ролята си на „воин”, престана да мисли, че долноземците са сбъркали човека.

Беше намесена и принцесата… Таеше надежда, че не става дума за Бутс. Пълзливците — така долноземците наричаха хлебарките — я бяха обявили за принцеса, но тя не беше истинска принцеса. Може би пълзливците си имаха собствена принцеса и щяха да доведат нея.

Други строфи, изглежда, намекваха, че хората и гризачите — плъховете — ще бъдат принудени да се съюзят, за да намерят лекарство за болестта. Това едва ли щеше да им хареса! Бяха прекарали цели столетия в опити да се избият взаимно. А после, налице беше и обичайното предсказание на Сандуич, че ако нещата не се получат, ще последва пълно унищожение и накрая всички ще умрат.