Сюзан Колинс - Грегор и проклятието на топлокръвните

Легнаха си по-рано, защото беше прекалено студено да правят нещо друго. Грегор се зави не само с одеялата, но и с палтото си и няколко хавлиени кърпи. Майка му и баща му влязоха да му кажат лека нощ. Това му вдъхна чувство за сигурност. В продължение на толкова много години баща му отсъстваше или беше твърде болен, за да дойде при него. Струваше му се истински лукс и двамата му родители да го завиват вечер в леглото.

И така, той се справяше добре, като успяваше да задържи ума си в Горната земя, преди баща му да се надвеси да го прегърне за лека нощ и да прошепне тихо, за да не чуе майка му: „Няма поща”.

Двамата с баща му бяха разработили система. Миналото лято майката на Грегор забрани да се влиза в пералното помещение. Никой не ѝ се разсърди. През последните няколко години първо съпругът ѝ, а после Грегор и Бутс бяха паднали през решетката в стената на пералното помещение, която водеше към Подземната страна. Изчезването им беше мъчително. Грегор не знаеше как майка му беше успяла да поддържа семейството емоционално и финансово през всичкото това време. Тя беше невероятна. Така че да я оставят да постигне своето за пералното помещение беше дребна отстъпка.

Проблемът беше… че поради забраната за Грегор беше невъзможно да проверява решетката, която водеше към Подземната страна. Баща му обаче знаеше с каква тревога и нетърпение чака новини за Лукса и останалите и веднъж на ден слизаше за малко в пералното помещение и проверяваше дали няма съобщение за сина му. Не казваха на майка му; щеше само да се разстрои. За нея беше друго. Тя никога не беше ходила в Подземната страна. В нейните представи всеки, който живееше там, беше свързан по някакъв начин с отвличането на съпруга и децата ѝ. Но и Грегор, и баща му имаха приятели там долу.

Значи нямаше поща. Пак нито дума. Никакви отговори. Грегор продължи да се взира в тъмнината часове наред, а когато най-после заспа, сънищата му бяха неспокойни.

На другата сутрин се събуди късно и трябваше да побърза, за да бъде в апартамента на госпожа Кормаки преди десет. Всяка събота ходеше да ѝ помага. През есента имаше случаи, когато Грегор усещаше, че тя му измисля работа, защото знае, че семейството му изнемогва с парите. Но сега, когато времето беше толкова лошо, госпожа Кормаки наистина имаше нужда от помощта му. От студа я боляха ставите и се придвижваше трудно по заледените тротоари. Все се притесняваше, че ще падне и ще си счупи бедрената кост. Грегор беше доволен, че сега наистина си е заслужил парите.

Днес тя му беше приготвила дълъг списък с поръчки — химическото чистене, супермаркетът, хлебарницата, пощата и железарския магазин. Както винаги, първо го нахрани.

— Ял ли си? — попита го тя.

Преди да успее да отговори, тя добави:

— Все едно, в този студ няма да ти се отрази зле, ако ядеш два пъти.

Сложи на масата голяма димяща купа овесена каша с много стафиди и кафява захар. Наля му портокалов сок и намаза с масло няколко препечени филийки.

След като се нахрани, Грегор се почувства готов да се изправи срещу всякакво време, което беше добре, тъй като навън беше десет градуса под нулата дори и без ледения вятър. Следвайки списъка, той тичаше от място на място, благодарен, че се налага да чака на опашки, за да се постопли. След като остави покупките върху кухненската маса на госпожа Кормаки, беше възнаграден с огромна чаша горещ шоколад. После двамата се навлякоха дебело, за да отидат заедно до двете места, където Грегор не можеше да изпълни поръчките ѝ — банката и магазина за алкохол. Щом излязоха навън, госпожа Кормаки пристъпваше много внимателно и се държеше здраво за Грегор, докато преодоляваха заледени участъци, пешеходци, наполовина заслепени от шалове, и рязко завиващи таксита. Успяха да се стоплят в банката, защото госпожа Кормаки нямаше доверие на банкоматите и се наложи да стоят на опашка на касата. После отидоха до магазина за алкохол, за да избере бутилка червено вино за рождения ден на приятелката си Айлийн. Но докато стигнат обратно вкъщи, пръстите на госпожа Кормаки вече бяха толкова премръзнали, че тя изпусна виното в коридора точно когато Грегор отключи вратата. Бутилката се счупи на плочките и виното се разля върху изтривалката.

— Е, няма как — Айлийн ще получи бонбони — заяви госпожа Кормаки. — Имам една хубава кутия шоколадови бонбони с крем, изобщо не е отваряна. Някой ми я подари за Коледа. Дано да не е била Айлийн. — Тя накара Грегор да се дръпне назад, събра стъклата, а после вдигна изтривалката и му я подаде: — Хайде. Да я занесем в пералното помещение, преди да е останало петно.