Сюзан Колинс - Грегор и проклятието на топлокръвните

Пералното помещение! Докато тя вземаше прах за пране и препарат за отстраняване на петна от килера, Грегор се опита да си измисли извинение защо не може да я придружи. Едва ли можеше да каже: „О, не мога да сляза там долу, защото майка ми се страхува, че ще изскочи гигантски плъх, ще ме завлече на километри под земята и ще ме изяде”. Ако се замислиш, почти не съществуваше основателна причина някой да не може да отиде в пералното помещение. Затова отиде.

Госпожа Кормаки напръска изтривалката с препарат за отстраняване на петна и я пъхна в пералнята. Пръстите ѝ все още бяха премръзнали и тя с труд намери монети от двайсет и пет цента в портмонето си с дребни пари. Изпусна една на циментовия под и тя се търкулна през помещението, като спря със звънтене до последната сушилня. Грегор отиде да я вземе. Когато се наведе да вземе монетата, нещо привлече погледа му и той си удари главата в сушилнята.

Грегор примигна, за да се увери, че не му се привиждат неща. Не му се привиждаха. Там, между рамката на решетката и стената, беше пъхнат свитък.

— Хей, удари ли се? — попита госпожа Кормаки, докато слагаше прах за пране в пералнята.

— Не, няма ми нищо — каза Грегор и разтърка удареното място. Вдигна монетата от четвърт долар и устоя на изкушението да измъкне свитъка от решетката. Помъчи се да си придаде вид, сякаш нищо не е станало, и върна монетата.

Госпожа Кормаки я пъхна в машината и я включи.

— Готов ли си да хапнем нещо за обяд? — предложи тя.

На Грегор не му оставаше да направи нищо, освен да я последва до асансьора. Не можеше да прибере свитъка пред нея. Тя щеше да поиска да разбере какво е това, а тъй като вече беше подозрителна относно историите, с които прикриваше времето, прекарано от семейството му в Подземната страна, едва ли щеше да измисли убедителна лъжа. Той не беше успял да измисли дори оправдание да не влиза в пералното помещение!

Върнаха се горе и госпожа Кормаки стопли домашна пилешка супа и сипа големи порции. Грегор ядеше механично, като слушаше само с половин ухо и се мъчеше да поддържа своята част от разговора. Довършваха тортата, когато госпожа Кормаки хвърли поглед към стенния часовник и каза:

— Изтривалката сигурно вече е готова за сушилнята.

— Отивам! — Грегор скочи на крака толкова бързо, че събори стола си. Той го вдигна обратно кол-кото можеше по-спокойно. — Извинявайте. Отивам да сложа изтривалката в сушилнята.

Госпожа Кормаки го изгледа особено.

— Добре.

— Искам да кажа, не е нужно да сме двамата, за да сложим една изтривалка в сушилнята — каза Грегор, като сви рамене.

— Прав си за това. — Тя пъхна в ръката му няколко монети по четвърт долар и продължи да го наблюдава внимателно. — А защо вие вече не използвате нашето перално помещение?

— Какво? — Въпросът го свари неподготвен.

— Защо двамата с майка ти ходите чак до пералнята при месарницата? — попита тя. — Цената е същата. Проверих.

— Защото… пералните машини… там… са по-големи — каза Грегор. Това наистина беше така. Не беше пълна лъжа, макар и да не беше цялата истина.

Госпожа Кормаки го изгледа изпитателно, а после поклати глава:

— Отивай за изтривалката — каза тя кратко.

Асансьорът никога не се беше движил толкова бавно. Едни хора се качваха, други слизаха, една жена задържа вратата, както му се стори, цял час, докато детето ѝ изтича обратно до апартамента им да си вземе шапка. Когато най-после стигна до пералното помещение, Грегор трябваше да изчака някакъв мъж, който очевидно не си беше прал дрехите от близо месец, да зареди шест перални.

Грегор пъхна изтривалката в сушилнята до решетката и се засуети около нея, докато мъжът си тръгна. Веднага щом хоризонтът беше чист, се наведе и издърпа свитъка от решетката. Пъхна го в ръкава на суичъра си и се отправи навън. Без да си прави труда да взима асансьора, тръгна нагоре по стълбите. Изкачи се на първата площадка и седна. Никой нямаше да го смущава тук, не и когато асансьорът работеше.

Измъкна свитъка от ръкава на суичъра си и го разви с треперещи ръце. Там пишеше:

Скъпи Грегор,

Изключително наложително е да се срещнем.

Ще бъда на стълбището, където те остави Арес,

Когато часовникът в Горната земя удари четири.

Разчитаме на твоето благоволение. Връхлетя ни

„Кървавото пророчетво”.

Моля те, не предавай приятелите си.

Викус

Грегор прочете бележката три пъти, преди да разбере за какво става дума. Не очакваше това. Не се споменаваше нищо за Лукса и другите му изчезнали приятели. И нищо за Арес. Вместо това беше ясен вик за помощ.