Ф. Уилсън - Проклятието

Ф. ПОЛ УИЛСЪН

ПРОКЛЯТИЕТО

Нели не изпищя.

Черната сянка, която се движеше към нея, не можеше да бъде реалност. Това

беше кошмар, халюцинация. Нищо действително не можеше да бъде толкова голямо и

да се движи така плавно.

После нещото се приближи и тя изведнъж се ужаси. Това не беше сън. Нели отвори

уста, но една студена ръка се долепи до лицето й.

Ръката беше огромна, мръсна... и не беше човешка.

ВСИЧКИ ПРАВА

НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ЗАПАЗЕНИ!

Никаква част от това издание не

може да бъде възпроизвеждана

под каквато и да е форма

и по какъвто и да е начин

без изричното

разрешение на

ИК “БАРД” ООД.

THE TOMB

F. Paul Wilson

JOVE BOOKS

© 1984 by F. Paul Wilson

© Юлия Чернева, превод, 1996

© „Megachrom” — Петър Христов,

оформление на корица, 1996

© ИК “БАРД” ООД, 1996

Ф. ПОЛ УИЛСЪН

ПРОКЛЯТИЕТО

ИК "БАРД 1996

БЛАГОДАРНОСТИ

Неоновият надпис в магазина на Ейб първо се появява в “Оръжейният магазин на

Ъшър” от А.И. ван Фогт, 1951, публикувана от А.И. ван Фогт. Използван е с разрешението

на автора.

Със знанието им или без да знаят, следните личности ми помогнаха по един или

друг начин, докато пишех тази книга: Бетси Банг и Моли Гарет Банг (“Демоните от

Раджпур”), Ричард Колиър (“Великото индийско въстание”), Лари Колинс и Доминик ла

Пиер (“Свобода в полунощ”), Харлан Елисън (с последния ред в “Кротоан”), Кен Фолет,

Л.Нийл Смит, Стивън Спръил, Ал Цукерман и най-много от всички старовремските

разказвачи на Странната Заплаха и историите за Жълтата Опасност.

На моите две “Викита” –

Дженифър и Меган

ПЪРВА ГЛАВА

Манхатън

четвъртък, 2 август 198-

1.

Джек Майстора се събуди от проникващата светлина в стаята. Усети болки във

врата и долови натраплив шум.

Беше заспал на канапето в спалнята за гости, където държеше видеото и

телевизора си. Обърна глава към тях. По двуметровия екран нервно пробягваха черни

линии, а климатичната инсталация в дясната страна на двойния прозорец работеше на

пълни обороти.

Стана, изпъшка и изключи видеото. Съскането спря. Наведе се и докосна пръстите

на краката си, после разкърши гръбнака си. Болката беше ужасна. Канапето беше

направено за сядане, а не за спане.

Приближи се пак до видеото и извади касетата с “Франкенщайн” от 1931.

Горкият Хенри Франкенщайн, помисли Джек, докато пускаше касетата в кутията

й. Въпреки всичките доказателства в полза на противното и мнението на хората

около него, Хенри е бил убеден, че е с разсъдъка си.

Джек пъхна кутията на мястото и извади съседната “Невестата на Франкенщайн”.

Погледна през прозореца и видя обичайния пейзаж - пясъчен бряг, спокоен син

океан и летовници. Плажът вече не му беше интересен. Една тропическа гора би

изглеждала по-добре. С множество птици, влечуги и зверове, дебнещи сред листата.

Джек запомни тази идея. Може би щеше да намери свестен художник.

Телефонът иззвъня. Кой ли го търсеше? Беше сменил номера си преди няколко

месеца. Малцина го знаеха. Не си направи труда да вдигне слушалката. Телефонният

секретар щеше да се погрижи за обаждането. Чу изщракване, а после собствения си

глас:

– “Пинокио Продъкшънс”... В момента ме няма, но ако...

– Вдигни, ако си там, Джек - прекъсна го нетърпелив женски глас. - Инак ще се

обадя пак.

Джиа!

Джек едва не се спъна от бързане да стигне до телефона. С едната ръка изключи

секретаря, а с другата взе слушалката.

– Джиа? Ти ли си?

– Да.

Гласът й беше равнодушен и леко възмутен.

– Господи! Отдавна не съм те чувал!

От два месеца. Сякаш бяха цяла вечност. Трябваше да седне.

– Радвам се, че се обаждаш - добави Джек.

– Не е каквото си мислиш, Джек.

– Какво искаш да кажеш?

– Не се обаждам по собствено желание. Ако зависеше от мен, изобщо нямаше да

те потърся. Но Нели ме помоли.

Радостта му се изпари, но той продължи да говори.

– Коя Нели?

Името не му говореше нищо.

– Нели Пейтън. Сигурно си спомняш Нели и Грейс - двете дами англичанки?

– О, да. Как бих могъл да ги забравя? Те ни запознаха.

– Намерих сили да им простя.

Джек отмина думите й с мълчание.

– Какъв е проблемът?

– Грейс е изчезнала. Не са я виждали от понеделник вечерта.

Джек помнеше Грейс Вестфален - типична превзета англичанка, наближаваща

седемдесетте. Не беше от онези, дето бягат от домовете си.