Ф. Уилсън - Проклятието

този човек не е лишен от чувства.

– Да, жалко за града ви.

– Нима по улиците на Бомбай и Калкута не нападат никого?

Кузум сви рамене и пак отпъди мухата.

– Онова, което става с низшите касти, не ме интересува. В моята родина и най-

отчаяният хулиган би се замислил, преди да се осмели да пипне с пръст човек от кастата

на баба ми.

Нещо в това обяснение обезпокои Джек.

– Демокрацията е прекрасно нещо - намусено каза американецът.

Кузум също се намръщи.

– Мисля, че сбърках. Мистър Бъркс горещо ви препоръча, но аз смятам, че няма да

се справите с тази задача. Освен това, изглежда не притежавате физическите качества да

свършите работата.

Джек се усмихна така, сякаш бе свикнал с подобна реакция. Лактите му бяха на

масата, а ръцете - скръстени пред него. Внезапно дясната му ръка се стрелна към лицето

на Бахти. Кузум застина в очакване на удара и се приготви да го ритне.

Удар така и не последва. Ръката на Джек мина на милиметри от лицето на Кузум и

сграбчи мухата, кацнала на носа му, без да го докосне. Майсторът стана до вратата и

пусна насекомото в зловонния въздух на задната уличка.

Изключително бърз, помисли си Бахти. А най-важното беше, че не уби мухата.

Може би, в края на краищата, това беше подходящият човек.

3.

Джек се върна на мястото си и се вгледа в индуса. Чест му правеше, че не трепна.

Или рефлексите му бяха твърде бавни, или имаше железни нерви. Според Джек

рефлексите на Бахти бяха отлични.

– Въпросът е спорен - започна Джек. - Да намериш определен побойник в този

град е все едно да бръкнеш в гнездо на оси, за да търсиш онази, която те е ужилила. Ако

го е видяла достатъчно добре, трябва да отиде в полицията и да...

– Никаква полиция! - отсече Бахти.

Това бяха двете думи, които Джек очакваше да чуе. Участваше ли и полицията,

щеше да се откаже.

– Откраднали са й огърлицата. Безценно наследство. Тя трябва да си я получи.

– Но нали казахте, че баба ви умира...

– Преди да умре! Трябва да й бъде върната преди това!

– Невъзможно. Не мога...

– Трябва да го направите! Намерете онзи тип! Тя го е одрала покрай окото. Има

начин да го откриете!

– Това е работа на полицията.

– Полицията ще се забави много. Огърлицата трябва да бъде върната тази нощ!

– Не мога да го направя.

– Трябва! Опитайте! Моля ви!

Гласът на Кузум потрепери, докато произнасяше последната дума, сякаш я бе

изтръгнал от някакви забравени дълбини на душата си. Джек разбра колко много му е

струвало да каже “моля”. Бахти беше необикновено горд човек, а сега бе принуден да

моли за помощ. Това го развълнува.

– Добре. Но искам да поговоря с баба ви.

– Тя е много разстроена. Говори несвързано. Бълнува. Не искам да я представям на

непознат.

Джек не каза нищо. Само гледаше Кузум и чакаше. Накрая индусът склони.

– Веднага ще ви заведа при нея.

Бахти тръгна към официалния изход. Джек го последва и махна с ръка на Хулио.

Взеха такси на Колъмбъс Авеню и се отправиха към центъра.

– А хонорара ми? - попита Джек.

Тънките устни на Бахти се извиха в усмивка на превъзходство.

– Пари, а? Не сте ли защитник на онеправданите, кръстоносец на справедливостта?

– Справедливостта не ми плаща сметките. Хазяинът ми предпочита в брой. Аз

също.

– Аха! Капиталист!

Ако това трябваше да ядоса Джек, Бахти не успя.

– Предпочитам да ме наричат капиталистическа свиня или най-малкото

експлоататор. Обикновеният стар капитализъм е толкова скучен. Дано Бъркс не ви е

накарал да мислите, че правя това от добро сърце.

– Не. Той спомена какъв е бил хонорарът ви за Обединените нации. Доста щедър.

При това в брой.

– Не приемам чекове и гледам сериозно на физическата опасност, особено когато

грози мен.

– Тогава, ето какво е моето предложение... Джек. Само за опита ще ви платя

предварително половината от сумата, която миналата година са ви дали британците. А

върнете ли огърлицата на баба ми, преди да умре, ще получите и другата половина.

Трудно би отказал на подобно предложение. Работата за британската мисия

включваше терористични заплахи. Задачата му беше сложна, рискована и изискваше

време. При други обстоятелства Джек би поискал от Кузум само малка част от онази

сума. Но Бахти явно имаше желанието и възможността да плати целия хонорар. Ако

Джек успееше да донесе огърлицата навреме, това щеше да бъде истинско чудо и той