Сюзан Колинс - Грегор и гибелното пророчество

Грегор отвори очи и ясно усети, че някой го наблюдава. Огледа малката си стаичка, като се мъчеше да не помръдва. По тавана нямаше нищо. На скрина — нищо. После я видя — седеше на перваза, неподвижна, освен ако не се броеше лекото потрепване на антенките ѝ. Хлебарка.

— Само си търсиш белята — каза ѝ тихо той. — Искаш майка ми да те види ли?

Хлебарката потри пипалата си едно в друго, но не направи опит да избяга. Грегор въздъхна. Посегна към старото бурканче от майонеза, в което си държеше моливите, изпразни го върху леглото и с едно ловко движение захлупи хлебарката под него.

Дори не му се налагаше да стане, за да го направи. Спалнята му всъщност не беше истинска спалня. Вероятно беше предвидена за нещо като килер. Eдиничното легло на Грегор едва се побираше вътре, така че вечер той просто влизаше през вратата и пропълзяваше до възглавницата си. На стената срещу долния край на леглото имаше малка ниша с място точно колкото да побере тесен скрин, макар че чекмеджетата можеха да се отварят само на двайсетина сантиметра. Налагаше му се да си пише домашните, седнал с кръстосани крака на леглото, с клипборд на коленете. И липсваше врата. Но Грегор не се оплакваше. Имаше си прозорец, който гледаше към улицата, таванът беше хубав и висок и разполагаше с повече лично пространство от всички други в апартамента. Никой не влизаше много-много в стаята му… ако не се брояха хлебарките.

Какво им ставаше на тези хлебарки напоследък? Винаги бяха имали в апартамента, но сега сякаш всеки път, щом се обърнеше, забелязваше някоя. Без да бяга. Без да се опитва да се крие. Просто си седеше там… и го наблюдаваше. Чудна работа. И му струваше доста усилия да ги спасява.

Миналото лято, когато една гигантска хлебарка се беше пожертвала, за да спаси живота на двегодишната му сестра Бутс на километри под Ню Йорк, той се беше заклел никога повече да не убие нито едно от насекомите. Но ако майка му ги видеше… човече, свършено беше с тях. От Грегор зависеше да ги изкара от апартамента, преди да се включи нейният „радар за хлебарки”. Когато навън беше топло, просто ги хващаше в нещо и ги изнасяше на протипожарната стълба. Страхуваше се обаче, че сега — беше декември — насекомите ще замръзнат и напоследък гледаше да ги натика колкото може по-дълбоко в кухненската шахта за боклук. Според него там щяха да са щастливи.

Грегор побутна хлебарката от перваза и я вкара в бурканчето. Промъкна се по коридора покрай банята, покрай спалнята, която деляха Бутс, седемгодишната му сестра Лизи и баба му, и влезе в дневната. Майка му вече я нямаше. Сигурно беше поела сутрешната смяна в кафенето, където работеше като сервитьорка в събота и неделя. През седмицата работеше на пълен работен ден в един зъболекарски кабинет, но напоследък имаха нужда от всяка стотинка.

Бащата на Грегор лежеше на разтегателния диван. Дори когато спеше, не спираше да се движи. Пръстите му потрепваха и от време на време подръпваха одеялото, и той си мърмореше тихо. Баща му. Горкият му баща…

След като прекара повече от две години и половина в плен на огромни, зли плъхове далече под Ню Йорк, той беше истинска развалина. По време на престоя си в Подземната страна, както я наричаха жителите ѝ, беше подложен на глад, лишен от светлина и физически изтезаван по начини, за които така и не пожела да разказва. Измъчваха го кошмари, а на моменти му беше трудно да отличи реалността от халюцинациите, дори когато беше буден. Халюцинациите се влошаваха, когато беше трескав — а това ставаше често, защото въпреки многократните посещения при лекаря той не можеше да се съвземе от някаква непозната болест, която беше пренесъл от Подземната страна.

Преди да падне след Бутс през решетката в пералното помещение и да помогне за спасяването на баща си, Грегор винаги си беше мислил, че всичко ще бъде съвсем просто, след като семейството му се събере отново. Беше хиляди пъти по-хубаво, че баща му се беше върнал, Грегор знаеше това. Но не беше просто.

Грегор влезе тихо в кухнята и пусна хлебарката в боклука. Остави бурканчето на плота и забеляза, че няма нищо за ядене. В хладилника имаше половин картонена кутия мляко, трилитрова бутилка от ябълков сок, в която бе останало може би колкото за една чаша, и бурканче горчица. Грегор събра смелост и отвори шкафа. Половин хляб, малко фъстъчено масло и кутия овесени ядки. Разтърси кутията с овесени ядки и въздъхна с облекчение. Имаше достатъчно за закуска и обяд. А тъй като беше събота, на Грегор дори нямаше да му се наложи да яде вкъщи. Щеше да ходи да помага на госпожа Кормаки.