Сюзан Колинс: Грегор и гибелното пророчество

Когато се прибра вкъщи, беше ясно, че баща му не се чувстваше добре.

— Вие вървете, деца. Вървете да се пързаляте. Аз ще съм добре тук с баба ви — каза той, но зъбите му потракваха.

Бутс танцуваше наоколо с пластмасовата шейна на главата:

— Ходим пълзаляме се? Ходим на пълзалка, Ге-го?

— Аз ще остана — прошепна Лизи на Грегор. — Но може ли да купиш от онова лекарство за сваляне на температура, преди да тръгнеш? Вчера го свършихме.

Грегор си помисли също да остане, но Бутс почти не излизаше, а Лизи беше прекалено малка, за да я заведе да се пързаля сама.

Изтича до дрогерията и купи шишенце с хапчета за сваляне на температура. На връщане спря пред улична сергия, където един човек продаваше стари книги. Преди няколко дни беше забелязал книжка с кръстословици с меки корици. Беше поокъсана, но Грегор я прелисти и видя, че само една-две кръстословици са решени. Човекът му я продаде за долар. Накрая взе два портокала без семки, от скъпите, с много дебелата кора. Лизи ги обожаваше.

Личицето на Лизи светна, когато ѝ даде книжката.

— О-о! О, ще взема молив! — възкликна тя и хукна. Луда беше по загадките и кръстословиците. Математически задачи, кръстословици, всякакви. И макар да беше на седем, можеше да решава много от задачите за възрастни. Още от малка, когато я извеждаха навън и видеше знак „Стоп” веднага подхващаше: „Стоп, сто, пот, топ…” Моментално разместваше буквите и ги подреждаше във всички думи, за които се сещаше. Никога не можеше да се сдържи.

Когато Грегор ѝ разказа за Подземната страна, тя ахна леко, щом спомена ужасния крал на плъховете, Горджър.

— Горджър! Това име е също като твоето, Грегор! — Нямаше предвид, че имената са еднакви; искаше да каже, че ако разместиш буквите в името „Горджър” може да напишеш „Грегор“. Кой друг би забелязал това?

Така че той се чувстваше спокоен, когато я остави. Баба им спеше, баща му си имаше лекарство, а Лизи се беше свила на един стол до него, като смучеше резенче портокал и щастливо разшифроваше една криптограма.

Вълнението на Бутс беше толкова заразително, че Грегор също се почувства щастлив. Обу си още един чифт чорапи и натъпка тоалетна хартия отпред на пръстите на новите ботуши, така че краката му бяха на топло, удобно и сухо. Семейството му имаше вкъщи достатъчно печени картофи за една малка армия. Лек снежец се сипеше и падаше около тях. Отиваха да се пързалят. За момента всичко беше наред.

Взеха метрото до Сентрал Парк, където имаше голяма пързалка. Беше пълно с хора, някои със скъпи шейни, други — с очукани пластмасови легени. Едно момче се пързаляше с голяма торба за смет. Бутс пискаше възторжено при всяко спускане, а щом стигнеха долу, крещеше: „Още, Ге-го! Още!” Пързаляха се, докато започна да се стъмнява. Близо до входа на парка Грегор спря за малко, за да остави Бутс да си поиграе. Облегна се на едно дърво, докато тя в захлас правеше стъпки в снега.

Шейните, боровете и смешните снежни човеци, които децата бяха направили, придаваха коледно настроение на парка. По стълбовете бяха окачени големи светещи украшения. Минувачите носеха торби с нарисувани на тях северни елени и коледни звезди. Грегор би трябвало да е весел, но вместо това мисълта за Коледа го изпълваше с тревога.

Семейството му нямаше никакви пари. За него това не беше особено важно. Той беше на единайсет. Но Бутс и Лизи бяха малки, и Коледа за тях трябваше да е весела, вълшебна, с елха и подаръци, и чорапи, окачени на закачалката за дрехи (слагаха ги там, защото нямаха камина) и хубави неща за ядене.

Грегор се мъчеше да пести от парите, които му даваше госпожа Кормаки, но те винаги отиваха за нещо друго, например за лекарства, мляко или памперси. Бутс имаше нужда от доста памперси. Вероятно и сега се налагаше смяна, но той не беше взел и трябваше да тръгват.

— Бутс! — повика я Грегор. — Време е да си ходим! — Огледа се из парка и видя, че лампите от двете страни на алеите вече светеха. Беше се стъмнило.

— Бутс! Прибираме се! — извика той. Отдръпна се от дървото, огледа се във всички посоки и внезапно се разтревожи.

За краткото време, през което се беше замислил, Бутс беше изчезнала.

— Бутс! — Грегор започна да изпада в паника. Тя беше тук само преди минута. Нали? Или… нима той бе така потънал в мисли, че беше изгубил представа колко време е минало? — Бутс!

Къде можеше да е отишла? Сред дърветата? На улицата? Ами ако някой я беше взел?

— Бутс!

Наоколо нямаше дори кого да попита. Паркът беше опустял с падането на мрака. Грегор се помъчи да запази спокойствие и да проследи стъпките ѝ в снега. Но имаше толкова много следи от стъпки и вече не се виждаше почти нищо!