Сюзан Колинс - Грегор и гибелното пророчество

— Наистина ли? Грип. Как ли не! Ще се видим другата събота. — Тя поклати глава и затвори вратата.

Елхата беше украсена, хладилникът беше претъпкан, чорапите бяха окачени, всички бяха в леглата си, освен Грегор и майка му. Те опаковаха подаръци в неговата стая. Когато почти всичко беше готово, Грегор я остави да довърши сама, а той влезе на пръсти да разтреби дневната. Баща му похъркваше кротко на разтегателния диван — може би това лекарство все пак щеше да му помогне. Якетата им бяха на купчина на пода, където ги беше сложила Лизи, за да освободи закачалката за чорапите с коледни подаръци. Докато ги вдигаше, мобилният телефон падна от джоба на якето му. Напъха го обратно и напипа нещо.

Дълбоко в джоба на якето си намери пророчеството, което му беше дала Нериса. Беше стояло там цял ден, без да се сети за него. Какво му беше казала тя? Че трябва да поразсъждава върху него? Не беше сигурен какво означаваше това.

Грегор разви свитъка и го вдигна към лампичките на коледната елха. Нещо не беше наред с пророчеството. Отне му един миг да осъзнае, че беше написано отзад напред. Прокара пръсти по заглавието отдясно наляво, като очакваше да разчете думите „Гибелното пророчество” — не, я чакай малко! Не беше „Гибелното“. Беше нещо с „кръв“ —„топлокръвните“.

Пусна горния край на свитъка и той се затвори рязко. В този момент майка му влезе в стаята с голям куп подаръци.

— Готов ли си? — попита тя.

Грегор пъхна свитъка в задния си джоб и протегна ръце.

— Разбира се — каза той. — По-готов от всякога.

Много благодарности на фантастичния ми агент Розмари Стимола, на изключителния ми редактор Кейт Игън и на невероятния главен редактор на „Сколастик” Лиз Забла, която полага такива отлични грижи за Грегор както на страниците на книгите, така и в живота. Признателна съм и на прекрасните хора в „Сколастик” особено на Елизабет Юлбърг за това, че е мой водач и придружител в света на публичните изяви.

Много специална любов на баща ми Майкъл Колинс, който почина миналата година. Той ми помогна да създам тази поредица, до мен е, докато Грегор продължава пътешествието си, и винаги ще лети с мен. Не по-малко благодарна съм и на майка ми Джейн Колинс за мъдрите съвети и ентусиазираната подкрепа за тези книги.

Благодаря също на приятелите и близките си за насърченията и за навика им да влизат в книжарници из цялата страна и да хвалят „Грегор Горноземеца“ на висок глас, така че всички да ги чуят.

И най-вече с любов за Кап, Чарли и Изабел, заради които всичко си струва.