Сюзан Колинс - Грегор и гибелното пророчество

Грегор задавено изреди симптомите на баща си.

Здравето на баща му беше още едно нещо, което долноземците им бяха откраднали.

Викус се опита да го разпита по-подробно, но Грегор не издържаше повече.

— Знаеш ли, може би ще взема онзи часовник — каза той, като посочи часовника с кукувичка, който беше видял, когато търсеше батерии. Каза го, за да смени темата, но познаваше някой, който може би щеше да го хареса.

— Ще поръчам да ти го опаковат — каза Викус.

— Чудесно. Ще отида да видя дали Арес вече е готов за полет и както каза ти, ще се махам оттук — каза Грегор. Взе дрехите си и излезе от музея. Викус можеше да научи едно-друго от Нериса. Понякога на хората просто не им се говори.

На връщане към стаята на Хауард се обърка напълно. Маршрутът беше непознат, а сълзите, които бяха започнали още в музея, се лееха по бузите му. Е, може би беше по-добре да рухне и да се разплаче тук, отколкото пред родителите си. Зави наляво, после надясно, после се върна обратно на същото място. Къде се намираше? Къде беше сестра му? Тя току-що беше тук, той държеше дрехите ѝ, можеше да я почувства в ръцете си… Бутс!

Отказа се и притисна чело в каменната стена. Разплака се и остави болката да го обземе. Връхлетяха го спомени за нея. Бутс на шейната… Бутс, която му показва как може да подскача на един крак… Очите на Бутс, гледащи го отгоре надолу, челата им, притиснати едно към друго…

ДВЕ РЕДИЧКИ С ПРЪСТЧЕТА МЪНИЧКИ

БУТС ДЕСЕТ… ДА БЪРЧИ НОСЛЕ

Дори чуваше гласа ѝ и как се мъчи да повтаря онова глупаво стихче за къпането, с което Хауард я беше прилъгал да спре да плаче.

СБЪРЧИ СИ НОСЛЕТО

Не можеше да го произнесе правилно. Думите бяха прекалено сложни…

А после кихна.

Грегор вдигна поглед. Нищо не разбираше. Чу второ кихане. Не в мислите си. В двореца. Затича се.

ДВЕ РЕДИЧКИ С ПРЪСТЧЕТА МЪНИЧКИ.

Или напълно откачаше…

БУТС ДЕСЕТ… ДА БЪРЧИ НОСЛЕ ПФУ!

… или звукът беше истински! Полетя надолу по коридорите, като се блъскаше в стените, и в двама стражи, които му извикаха да спре. Той не го направи.

СБЪРЧИ СИ НОСЛЕТО

ПРЪСТЧЕТА ДЕВЕТ, ДЕСЕТ

Грегор се втурна в стаята точно навреме за последния ред.

ИЗМИЙ ГИ ДА Б’ЕСНАТ ПРЪСТЧЕТА ДЕСЕТ.

Тя седеше на пода, заобиколена от шест едри хлебарки, като потриваше пръстите на краката си с две ръце, за да покаже как ги мие. Той се препъна през стаята, грабна я и я прегърна силно, докато едно щастливо гласче изписка в ухото му:

— Ей, зд’асти!

— Здрасти и на теб — каза Грегор, като си помисли, че никога няма да я пусне от прегръдките си. — О, здрасти и на теб! Къде беше, мъничката ми?

— Аз ходи да плува, аз ходи да язди. Пърхолетка — каза Бутс.

— Добре, хубаво — засмя се Грегор. — Звучи супер. — Щеше да се наложи да пита другите какво се е случило. — Здрасти, Темп — каза, като се обърна към хлебарките, и после осъзна, че нещо не беше наред. Пред него стояха шест хлебарки с по две идеални антенки всяка и по шест здрави крака. Може би най-после почваше да ги разпознава, защото разбра, че никоя от тях не беше Темп.

— Къде е Темп? — попита той и шест чифта антенки клюмнаха.

— Не знаем, не и ние — каза една от хлебарките. — Аз съм Пенд, аз съм.

Грегор се завъртя в пълен кръг, за да се увери. Това беше помещението, откъдето можеше да се спуснеш с платформата до земята. Темп го нямаше. Нито Аукса и Аврора. Стисна по-здраво Бутс.

Приблизително в този момент, Викус влезе бързо в стаята, придружен от няколко стражи. Лицето му светна, когато видя Бутс.

— Значи се върнаха? — обърна се той към Грегор.

— Само Бутс, Викус. Съжалявам — каза Грегор и забеляза как старият човек пребледнява.

Викус се обърна към хлебарките.

— Добре дошъл, Пенд. Много благодарности за връщането на принцесата. Кажи ни, ако обичаш, кажи ни съдбата на останалите?

Пенд се опита да му разкаже, но хлебарките знаеха много малко. Една нощна пеперуда — това трябваше да е пърхолетката на Бутс — беше пристигнала в земята им, носейки Бутс. Беше летяла из Мъртвата земя, където намерила момиченцето и Темп да се крият в скалите. Темп бил много изнемощял и нямал сили да продължи нататък. Помолил нощната пеперуда да върне Бутс при другите хлебарки. Тъй като нощните пеперуди и хлебарките били съюзници, нощната пеперуда се съгласила. Когато пълзливците изпратили обратно група за спасяването на Темп, не го намерили никъде.