Ребека Колинс - Хрониките на Пембърли

Почитателка на Джейн Остин още от дете, Ребека Ан Колинс прочита за първи път „Гордост и предразсъдъци“ на дванадесетгодишна възраст и се влюбва в героите й. Оттогава тя е успяла да събере богата информация за авторката и произведението, опитвайки се да си изгради възможно най-пълна представа за епохата и бита на семействата от имението Пембърли.

Две са причините очарователната й страст да намери днешния си израз: великолепната продукции на ВВС 1 1 „Pride and Prejudice“ (1995) — телевизионен сериал на ВВС в 6 епизода, екранизация по романа на Джейн Остин. — Б.пр. , която така живо пресъздава брилянтно остроумните истории и герои във впечатляващ визуален контекст, и нароилите се продължения, предлагани в книжарниците. Някои от тях превръщат живота на героите в сапунена опера, в които изведнъж Елизабет и Дарси, към които читателят изпитва трайна обич и възхищение, започнат да се държат като герои от сериала „Династии“. Това е контекстът, в който мис Колинс започна да работи върху хрониките, разполагайки любимите си герои в тяхната естествена среда — Англия от XIX век.

Тя нито за миг не опитва да копира стила на Джейн Остин, нито пък да нарушава основната същност на главните действащи лица, които са така добре обрисувани в романа — с толкова сложни характери и особености в поведението, че почти не е за вярване. Ребека Колинс ги вписва в контекста на тогавашната епоха на дълбоки икономически, политически и социални промени — може би най-динамичният и със сигурност най-интересният период в историята на Англия.

Тя проследява пътя им на фона на променящия се пейзаж, като се намесва от позицията на разказвач само в отделни моменти — промяна и посоката, акцентите или пък времето на действието. В основните си черти всички главни герои си остават познатите герои на Джейн Остин, с единствената особеност, че променят възрастта си, съзряват, улягат и понякога напускат сцената.

Раждат се деца, а други от героите — и млади, и стари, умират — така, както се е случвало във всяко едно семейство, което мис Остин е познавала лично. Трагедиите отстъпват място на триумф. Както е било винаги. Докато семействата се изправят пред промените, с които се сблъскват всички хора в Англия, мис Колинс, за която не е достатъчно да прикачи над тях сладникавото обобщение „и заживели щастливо“, наблюдава въздействието на промените върху живота им. Как Елизабет, за която Пембърли е въплъщение на изтънченост, стабилност и любов, превъзмогва личната си трагедия, е също толкова важно, колкото влиянието на новите посоки на развитие в търговията на мистър Гарднър върху поземлената аристокрация, изправена пред рецесия в селскостопанския живот.

Посредством псевдонима си авторката възприема името и идентичността на Ребека Колинс 2 2 Ребека Колинс — една от дъщерите на мисис Шарлот Колинс в „Хрониките на Пембърли“ — Б.пр. и това се оказва находчив похват, който й позволява свободата на вътрешен наблюдател и разказвач, който черпи информация от биографични, анекдотични и документални източници за хората, свързани с Пембърли, но без да си позволява твърде лични наблюдения.

Сюжетните линии са ясно очертани, а героите наблюдавани със съпричастност и внимание, каквито биха се очаквали от човек от тяхното близко обкръжение. Всички, заинтригувани от историята в „Гордост и предразсъдъци“ и от историческия и социалния й контекст, ще харесат това продължение.

Ако и вие, както милиони други зрители, сте гледали запленени как двете двойки младоженци се отдалечават в каретите си, докато на телевизионния екран текат финалните надписи и звучи вълшебната музика, и сте се питали накъде ли би ги повел животът, тогава прологът от Емили Гарднър, с който започват хрониките, ще ви поведе на това пътешествие.

Ребека Ан Колинс е създала „Хрониките на Пембърли“ за тези читатели, а не за специалистите по творчеството на Джейн Остин или за литературните критици. Книгата се посвещава колкото на тях, толкова и на самата обичана мис Джейн Остин.

Ноември, 1997 г.

Използвани са цитати от Уилям Шекспир; Уилям Блейк; Емили, Шарлот и Ан Бронте; Шарлот Смит и „Песен на песните от Соломон“. Авторката се обръща с голяма признателност към всички тях и най-вече, разбира се, към самата мис Джейн Остин, чиито персонажи са „заимствани“ с любов.