Ребека Колинс: Хрониките на Пембърли

Изказвам благодарност на мисис Клаудия Тейлър, библиотекар, за помощта й при издирването на много от материалите.

Специална благодарност и към Бевърли Фароу от „The Pink Panther“, на чиято инициатива и кураж, проявени в един прекрасен неделен следобед през 1997 г., дължа първото издание на тази книга и чиято подкрепа беше жизненоважна за успеха на това начинание.

Сватбеното тържество е вече приключило. Навсякъде са пръснати листенца розов цвят. Джейн и Елизабет Бенет са венчани за господата Дарси и Бингли в един сияен есенен ден и всички присъстващи греят в усмивки, съпричастни на тяхното щастие.

— Бяха по-прекрасни от принцеси — въздъхнаха малките шаферки Каролайн и Емили Гарднър, които, заедно с Кити Бенет и Джорджиана Дарси, бяха придружавали булките.

— Е, имаше ли някой, който да изглежда по-щастлив от Лизи! — възкликна леля й.

— Нямаше — съгласи се полковник Фицуилям, — с изключение на Джейн, която направо светеше цялата.

Младоженците бяха чудесни. Естествено, в центъра на вниманието на всички беше чаровният мистър Бингли. Но дори и онези, които имаха извести резерви по отношение на мистър Дарси, смятайки го за високомерен и необщителен още от първата му поява в Недърфийлд, не можеха да отрекат, че е безупречен — строен и хубавец, с радостно озарено лице, когато двамата с Елизабет пристъпиха в слънчевата светлина навън.

Сър Уилям Лукас не спираше да повтаря, че графството се прощава с най-гиздавите си украшения и че мистър Дарси се е оказал голям дявол, защото никой не бил предполагал, че Лизи му е била на сърцето, за разлика от Бингли, за когото още от първата вечер всички били разбрали, че си е загубил ума по Джейн. Сър Уилям дори си приписа и заслуги за сватбата им — той пръв бил посетил мистър Бингли и поканил него и компанията му в Меритън. Изтъкна се дори и пред мистър и мисис Гарднър, които знаеха доста повече по въпроса, тъй като бяха близки приятели и на мистър Дарси, и на Елизабет, те обаче само се усмихнаха и го оставиха да си приказва.

По-късно, на път към вкъщи си казаха, че ако сър Уилям знаеше, че и мистър Дарси тогава е забелязал за първи път красотата на Лизи и е пожелал да се запознае с нея, вероятно би си внушил още по-безумната идея, че е изиграл роля и за тяхното събиране.

Джейн и Чарлс Бингли отпътуваха за Лондон, където Чарлс искаше да представи съпругата си, а Лизи и Дарси се отправиха първо към Оксфорд, преди да продължат към именията по границата между Чешър и Уелс, които бяха част от фамилното наследство на Дарси. Докато помагаше на Лизи и Джейн да приготвят багажа си за пътуването, мисис Гарднър беше отбелязала, че самата тя никога не е била в Уелс и мечтае да го види. Всички щяха да се срещнат в Лондон след около шест седмици на вечеря у семейство Гарднър.

Слугите са захванаха да разчистват ливадата и гостите започнаха да се разотиват. Но имаше и такива, които не бързаха да си ходят. Мистър Бенет беше готов за тръгване, мисис Бенет обаче продължаваше да бърбори захласнато в присъствието на мисис Лонг, леля Филипс, лейди Лукас и всички, които нямаха нищо против да я слушат, като в подробности описваше радостта си от това, че двете й най-красиви дъщери са се омъжили и наредили така сполучливо. Беше се информирала добре за Джейн и Чарлс и за пътуването им до Лондон и искрено съжаляваше, че не е разбрала почти нищо за плановете на Елизабет и Дарси, с изключение на това, че ще си бъдат в Пембърли за Коледа. Все още беше твърде респектирана от него, за да го попита направо.

И така, семейство Бингли се отправиха към Лондон, а Дарси се надяваше времето и красивата природа на граничната област да им дадат възможност най-сетне да останат с Лизи насаме, далеч от суетнята на роднините и приятелите в Лонгборн.

В началото прекъснаха пътуването си за няколко дни и отседнаха в една доста прилична странноприемница в близост до университетската част на Оксфорд. В Оксфорд Дарси, сам той възпитаник на Кеймбридж, запозна съпругата си с един свой стар приятел — свещеник, който беше служил известно време в Кимптън в Дарбишър, преди да се върне в Оксфорд, за да продължи образованието си по теология. Д-р Франсис Грантли беше две години по-възрастен от Дарси, образован и остроумен и съвсем не така мрачен и надменен, както повечето духовници. „Бедната Шарлот!“ — въздъхна Елизабет, потръпвайки при спомена за празноглавия мистър Колинс. Д-р Грантли беше напълно различен. Това писа тя и на мисис Гарднър, преди двамата с Дарси да отпътуват от Оксфорд: