Ребека Колинс - Хрониките на Пембърли

Скоро щеше да навърши тридесет и години и възнамеряваше да изживее следващото десетилетие по много по-вълнуващ начин в сравнение с изтеклото. И беше сигурен, ме с Елизабет до себе си ще постигне това с лекота.

Преди да тръгнат обратно за Лондон, Лизи писа на Джейн за всички очарователни места, които бяха посетили, без да крие копнежа си да я види отново:

„Щях да пиша и по-рано, мила ми Джейн, ако не беше безсилието да допра писалката до листа, знаейки, че трябва да изминат седмици, докато те видя. Сега, след като остават не повече от пет дена до идването ни в Лондон, вече мога да пиша и значи, че не повече от ден-два след като това писмо бъде в ръцете ти, ще те видя отново.

Не мога да повярвам, че са изминали пет седмици, откакто напуснахме Лонгборн! Докато вие с мистър Бингли с нетърпение се отправихте към вълненията на Лондон, ние с мистър Дарси пътешествахме из няколко графства, без ни най-малко да бързаме. При все това, и твоето писмо, и моите собствени чувства доказват, че и двете сме щастливи в еднаква степен. Моля се, мила ми Джейн, винаги да бъде така.“

Следваше пояснение, че мистър Дарси има работа в Лондон, която касае и Бингли, и чичо им Гарднър. Той беше предложил дамите да отидат на театър, да обиколят лондонските магазини, а защо не и да посетят някое соаре в лондонските салони.

„Не мога да ти опиша колко високо мистър Дарси оценява съветите на чичо Гарднър. Това, мила ми сестрице, особено много ме радва, защото аз вече добре знаех, че още от случайната ни среща в Пембърли миналото лято той храни най-хубави чувства и към чичо, и към леля. Обаче това, че се допитва до тях за съвет, доказва едно ново ниво на уважение, което няма нищо общо с желанието му да ми достави удоволствие.“

Високото мнение на Дарси за опита и преценката на мистър Гарднър и за добрия вкус и изтънчените обноски на мисис Гарднър, му беше спечелило симпатиите на Елизабет още в самото начало на връзката им. Новите доказателства за уважението му сега още повече увеличаваха респекта и любовта й към него.

Писмото от мисис Гарднър, което Елизабет беше получила, също дълго беше останало без отговор — до момента, в който бяха вече на два дни път от Лондон и беше взето решение да гостуват на семейство Гарднър за обяд. В кратката си бележка, която Дарси щеше да изпрати експресно с някакви документи за чичо й, Лизи настойчиво молеше леля си да й прости за това, че не е по-обстойна, но я уверяваше, че ще имат на разположение много часове заедно, когато ще могат да се наприказват за всичко, което искат да споделят една с друга, докато съпрузите им се занимават със своите дела:

„Обещавам ти, мила ми лельо, че двете с Джейн ще бъдем на твое разположение и ще бъде почти същото, както беше през миналото лято. О, колко много неща се случиха оттогава досега! Мистър Дарси и аз с нетърпение очакваме да бъдем заедно с вас съвсем скоро. Той изпраща обичта си на всички ви.

Откакто се беше омъжила за мистър Дарси преди седем седмици, Елизабет не се нуждаеше от нищо друго в допълнение към щастието си, с изключение на възможността да види сестра си Джейн отново. Ето защо, когато влязоха в Лондон и малко преди обяд наближиха дома на мистър Бингли на Гровнър Стрийт, вълнението й се увеличи неимоверно. Съпругът й не можа да скрие усмивката си, когато тя извика „Ето ги!“ като малко момиченце при първото си посещение в града и едва дочакала каретата им да се приближи достатъчно, се впусна да прегърне сестра си.

Чарлс Бингли, който беше застанал редом до Джейн, се усмихна широко, когато с Дарси си размениха поздрави, сега вече като роднини. С изражения на добронамерена съпричастност, примесена с известно чувство на безпомощност, те изчакаха, докато сестрите се наситят на своята топла и трогателна прегръдка. Бингли се обади пръв, когато багажът на пътниците беше разтоварен. Обгръщайки сърдечно с ръка съпругата си и сестра й, той ги подкани:

— Искате ли да влезем, за да внесат багажа?

Въведе ги вътре, а Дарси ги последва, носейки копринения шал на Елизабет, който се беше плъзнал по раменете й, докато траеше сестринската прегръдка.

Преминаха през вестибюла и влязоха в уютна и приятно затоплена стая, където огънят пращеше в камината, а за новодошлите пътници бяха сервирани най-различни храни и напитки. Господата застанаха пред камината, за да се подкрепят с шери, а Джейн и Лизи се оттеглиха на горния етаж, за да може Елизабет да преоблече дрехите си за път и да се преобуе.