Сюзан Колинс - Грегор и гибелното пророчество

— Споменаха ли нещо за внучката ми? — попита Викус. — Кралица Лукса?

— Бягайте, казала кралица Лукса, бягайте — каза Пенд. — Много гризачи, там имало. Темп не казал повече.

Викус протегна ръка и разроши косата на Бутс.

— На Темп спи му се — каза тя. — Той затво’и очички. Аз язди пърхолетка. — Тя се огледа наоколо. — Къде Темп?

— Още спи, Бутс — каза Грегор. Вероятно спеше така, както спеше Тик.

— Шшт — прошепна Бутс, като вдигна пръст към устните си.

Някой беше събудил Дулсет. Тя се опита да вземе Бутс от ръцете на Грегор, но той се възпротиви.

— Бъди спокоен, Грегор. Ще я изкъпя и ще ти я върна веднага — каза Дулсет. Тъй като беше тя, Грегор пусна Бутс.

Последва Викус до трапезарията, където за последен път бяха вечеряли с Рипред, и двамата седнаха. Грегор се опита да сглоби случилото се в ума си.

— Изглежда — каза Викус, — че не са загинали в Халбата.

— Не — каза Грегор. — Но Туичтип беше сигурна, че между нас има вода, а те не отговориха на Арес.

След малко Дулсет се върна със светналата от чистота Бутс. Викус поръча да донесат храна. Грегор държеше Бутс на скута си, докато тя изяде вечеря, достатъчна за десет току-що проходили деца.

— Бутс — каза Грегор, — нали се сещаш, като видяхме големите… — Не знаеше как да нарече онези същества. „Влечуги” беше непозната дума за нея. — Онези големи динозаври.

— Аз не ха'есва — каза Бутс. — Аз не обича динозаври.

— И аз — каза Грегор. — Но нали помниш, когато ги видяхме. И те ни събориха от прилепа. И Аукса хвана теб и Темп. Къде отидохте?

— О, аз плува. Много студено. Аз уда’их си главата — каза Бутс, като потри темето си.

Грегор раздели къдриците ѝ с пръсти. По нежната кожа личаха леки следи от ожулване. Къде е била? Не в Халбата.

— Голямо езеро ли беше, Бутс?

— Бебешки басейн — каза Бутс. — Уда’их си главата.

Грегор внезапно си спомни тунела, към който ги водеше Туичтип. Онзи, който беше наполовина под водата. Ако Лукса се беше спуснала към онзи тунел и беше успяла да стигне до него, входът сигурно скоро е бил наводнен от вълните, вдигнати от влечугите. Може би това беше водата между тях. В някакъв момент сигурно всички се бяха носили във водата, иначе Бутс нямаше да каже, че е плувала. Как не се бяха удавили? После си спомни спасителните жилетки. Бутс не беше със своята, когато се появи, но я беше носила в Халбата.

Изложи теорията си пред Викус.

— Да, нещо от този род трябва да се е случило. Но после сигурно са се загубили в Лабиринта — каза Викус. — Бутс, видя ли плъхове?

Бутс допря ръка до носа си.

— Ох! — каза тя. — Пе’в’ъзка. Не пипа. Аз не пипа. Ох!

Грегор първо си помисли, че си е ударила носа, но после се сети.

— Туичтип ги е намерила. Или те са я намерили — каза той. — Туичтип ли беше, Бутс? С превръзката?

— Аз не пипа. Ох! — потвърди Бутс, като притисна носа си.

— А после какво стана, Бутс? — попита Грегор. — Къде отидохте с Туичтип? Видяхте ли още плъхове?

— Темп вози Бутс. Бъ’зо вози! — каза Бутс, но това беше всичко, което успяха да изкопчат от нея.

— Несъмнено са били нападнати от гризачи. Лукса е казала на Темп да бяга с Бутс, после е останала да се бие заедно с Аврора и може би Туичтип — каза Викус. — Сигурен съм, че шансовете им не са били добри.

Грегор беше сигурен, че шансовете им са били почти нула, но се помъчи да каже нещо оптимистично:

— Е, ако Туичтип е била с тях, може да са се измъкнали от лабиринта, Викус. А може би плъховете са искали да ги запазят живи и са ги пленили. Както направиха с баща ми. Искам да кажа, тя е кралица, важна особа е.

Може би Грегор не биваше да казва това, защото мисълта какво биха могли да направят плъховете на Лукса, ако я бяха пленили, беше по-ужасна от това да е мъртва. Сети се за баща си, който сънуваше кошмари и се будеше с писъци…

Викус кимна, но в очите му блестяха сълзи.

— Въпросът е… въпросът е… че не знаем — каза Грегор. — Може да са им се случили много неща. А и помниш ли подаръка, който искаше да ми дадеш? Миналия път, когато бях тук?

— Надежда — прошепна Викус.

— Да. Не се отказвай все още от нея — каза Грегор.

— Аз готова — каза Бутс, като избута чинията си от масата и проследи доволно как пада с трясък на пода.

— Е, ако си готова, Бутс, как ще ти хареса да си отидеш вкъщи? — попита Викус.

— Да-аа! — зарадва се Бутс. — Аз отива къщи!

— Аз мога да остана, Викус. Или мога да заведа Бутс вкъщи и да се върна и да ви помогна да потърсите Лукса и… — поде Грегор, но Викус го прекъсна.