Сюзан Колинс - Грегор и гибелното пророчество

Точно тогава на прага се появи Нериса, облягайки се тежко на ръката на Викус. Мантията от коронацията ѝ беше провиснала на една страна, а от прическата ѝ висяха измъкнали се плитки. На главата ѝ нямаше нищо, което да прилича на корона — никаква тиара, никакъв златен обръч. Непрекъснато присвиваше очи, сякаш се намираше на ярка слънчева светлина.

Наложи се Викус и двама стражи да ѝ помогнат да се качи на трона. Дори седнала, тя леко се олюляваше, сякаш всеки момент можеше да полети към земята.

— Кралица Нериса, достатъчно добре ли сте, за да присъствате на този процес? — попита главната съдийка с безучастен тон.

— О, да — каза Нериса. — Виждала съм се тук и преди, макар да не знам как ще свърши.

Това беше от онези неща, поради които всички я мислеха за луда. Може би някой трябваше да ѝ каже да не споделя виденията си.

— Обвинението е за държавна измяна, така ли? — попита Нериса неуверено и Грегор осъзна, че тя нямаше представа какво става.

Главната съдийка каза бавно:

— Да, обвиняемите са на съд за държавна измяна.

Нериса се втренчи за миг в едно празно място на стената, после поклати глава:

— Простете, току-що се събудих.

— Желаете ли да започнем отначало? — попита главната съдийка.

— О, не, моля продължавайте — каза Нериса. Омота ръце в полата си, повдигайки я над коленете. Още една плитка изскочи от фибите и падна отстрани на бузата ѝ. Цялото ѝ тяло се тресеше.

Главната съдийка хвърли поглед към Викус, който отбягна погледа ѝ и много съсредоточено се зае да загръща Нериса с наметалото си.

Кралицата му се усмихна.

— Как ми се иска да хапна малко супа.

„О, боже” помисли си Грегор. Нериса с нищо нямаше да им помогне.

Главната съдийка се обърна към Грегор.

— И така, стигнахме до битката между гризачите Голдшард и Снеър. Какво се случи после?

Грегор се опита отново да се съсредоточи.

— После чухме драскане в един от тунелите и разбрахме, че това е Гибелния. Но тунелът беше тесен; Арес не можеше да влезе в него. Трябваше да го оставя в пещерата. Тръгнах навътре в тунела; бях готов да убия създанието. Тогава открих Гибелния, той започна да плаче и да вика: „Мама”, и искам да отбележа — вие ми казахте, че той е някакъв триметров плъх! Предполагам, че не сте знаели, или нещо такова, но не очаквах Гибелния да е бебе.

Нериса рязко се изправи на крака.

— Бебе!

— Да, беше малко плъхче — каза Грегор, изненадан, че тя изобщо следи думите му.

Нериса слезе с препъване по стъпалата и заобиколи масата, като се олюляваше. С една ръка придържаше усуканите поли на мантията си, а другата размахваше във въздуха.

— О, воине! О, воине! — изкрещя тя като обезумяла. Когато залитна към него, той се поколеба дали да я подхване или просто да се отдръпне. Преди да стигне до каменния куб, той скочи и я хвана за раменете. Ледените пръсти на свободната ѝ ръка се впиха в яката на ризата му.

— О, не го уби, нали? — каза тя.

— Не, Нериса, не го убих — каза той, напълно объркан. — Не можах.

Тя нададе тежка, разтърсваща въздишка и се свлече на земята в краката му, смеейки се от облекчение.

— О-о… — въздъхна Нериса и го потупа окуражително по коляното. — Тогава все още може всички да бъдем спасени.

Тя седеше на пода, поклащаше се напред-назад и се смееше — истинско олицетворение на лудостта.

„За бога, някой трябва да помогне на това момиче”, помисли си Грегор.

Викус се приближи и приклекна до нея.

— Нериса, може би трябва да си починеш по-дълго. Зле ли се чувстваш?

— О, не, добре съм. Всички сме добре! — изсмя се Нериса. — Воинът изпълни пророчеството.

— Не, Нериса, той не успя да убие Гибелния — каза тихо Викус.

— Викус — отвърна Нериса, — бебето е живо. Също и сърцето на воина. Гризачите нямат своя ключ към властта.

Викус изглеждаше като ударен от гръм. Той седна на пода до нея.

— Това ли е искал да каже Сандуич? Никога не сме си го помисляли.

— Какво? — попита Грегор. Не беше сигурен какво става.

— Бебето в пророчеството никога не е било сестра ти, Грегор. А Гибелния — каза Викус.

— Гибелния? Защо би умряло сърцето ми, ако Гибелния умре? — попита Грегор.

— Защо не угаси светлината му? — попита Викус.

— Защото е бебе. Защото щеше да е злодеяние — каза Грегор. — Няма нищо по-лошо… искам да кажа, ако можеш да убиеш бебе, значи няма да се спреш пред нищо.

— Така казва сърцето ти. Така казва най-важната частица от теб — каза Нериса.