Сюзан Колинс - Грегор и гибелното пророчество

— Не знам. Не съм я виждал, откакто оставих брат ѝ да падне и да загине — каза Арес. — Не можех да я погледна в лицето.

Грегор се смъкна надолу по стената и седна на земята съкрушен. Беше рискувал толкова много, беше изгубил толкова много за тези хора, а сега те се готвеха да го убият.

— Съжалявам, Горноземецо. Не биваше да те водя обратно в Регалия. Трябваше да предвидя, че може да стане така — каза Арес. — Аз съм виновен за всичко.

— Не си виновен ти — каза Грегор.

— Мислех, че има много голяма вероятност да бъдем прогонени, но после можех да те отведа у дома. Аз все едно съм вече прогонен, така че какво значение има? Но държавна измяна… Не мислех, че ще стигнат толкова далече. Никога преди не са изправяли на съд горноземец, и със сигурност — не и някой толкова млад. — Арес започна да се люлее напред-назад. Сякаш говореше повече на себе си, отколкото на Грегор. — Не мога да позволя това да се случи! Вече изгубих един клетвен съюзник; как-вито и да са били намеренията му, това не променя факта, че оставих Хенри да загине. Няма да изгубя Горноземеца, няма да позволя да бъде… я чакай малко! Имам план! — Арес се обърна към Грегор, с очи, стрелкащи се наоколо, докато планът се оформяше. — Ще им кажа, че всичко това е било моя идея. Че не съм ти позволил да убиеш Гибелния… аз… аз… откраднал съм ти меча… да! Ще повярват, защото ти се прибра без меч. А после съм те принудил да заведеш Гибелния при Рипред, защото съм в съюз с плъховете. Ще повярват и на това… вече съм си спечелил много омраза и дълбоко недоверие тук!

Грегор погледна изненадано Арес. Наистина ли си мислеше, че той би приел това?

— Няма да ти позволя да го направиш! Искам да кажа, случи се точно обратното. Именно аз отказах да убия Гибелния и именно аз исках да го заведа при Рипред. Ако някой би трябвало да бъде оневинен, това си ти.

— Но това няма да ми помогне, Горноземецо. Аз ще умра каквото и да се случи. Точно това искат всички. Може би все още можем да спасим теб. Помисли за семейството си — изрече умолително Арес.

Грегор го направи и беше ужасно. Първо Бутс, сега и той. Но не можеше да пожертва Арес по този начин. Семейството му не би искало той да излъже и да остави да убият Арес заради нещо, което той беше направил.

— Не — каза Грегор.

— Но ти… — поде Арес.

— Не — заяви Грегор. — Няма да го направя, Арес.

— Тогава и двамата ще умрем! — гневно възкликна Арес.

— Така да бъде! — За минута двамата замълчаха, изпълнени с тревога, а после Грегор попита: — А как го правят?

— Няма да ти хареса — каза Арес.

— Сигурно няма да ми хареса. Но предпочитам да знам — каза Грегор.

— Ще вържат крилете ми и ръцете ти и ще ни пуснат от един много висок зъбер към скалите отдолу — каза Арес.

Това беше кошмарът, който Грегор постоянно сънуваше. Откакто се помнеше, му се бяха присънвали ужасни сънища за това. Как лети във въздуха… как се блъсва и се размазва на земята… така беше загинал Хенри. И плъховете на крал Горджър. Беше чул писъците им, докато падаха, беше видял как телата им се разбиват върху скалите.

За момент се поколеба дали да не приеме предложението на Арес. Но не можеше.

Прозорчето в долната част на вратата се отвори и някой бутна вътре две купички с храна. Прозорчето се затръшна.

Изглеждаше невъзможно да яде в такъв момент, но при миризмата на храната стомахът на Грегор направо заръмжа от глад.

— Искаш ли да ядем? — попита той Арес.

— Сигурно е добре да поддържаме силите си — каза прилепът. — Може да се яви някаква възможност за бягство.

Купичките съдържаха нещо като овесена каша и по едно голямо парче хляб. Не беше най-вкусното ядене на света, но след дни на сурова риба имаше прекрасен вкус. Грегор излапа порцията си и се почувства малко по-добре. Само защото бяха обвинени в нещо, не означаваше, че ще ги признаят за виновни. Може би когато трибуналът изслушаше неговата версия за случилото се, съдиите щяха да разберат. А и Нериса можеше да се намеси…

— Значи независимо какво ще реши трибуналът, Нериса може да ни помилва, ако иска? — попита Грегор.

— Да, тя може да пощади живота ни. Но, Горноземецо, аз оставих Хенри да умре — каза Арес.

— Да, но знаеш ли какво ми каза тя? Каза ми, че според нея било най-добре, че е загинал. Защото в противен случай всички останали са щели също да загинат — каза Грегор.

— Наистина ли? — каза Арес. — Сигурно са били нужни много тъмни нощи, за да стигне до това заключение.

— Тя наистина ли вижда разни неща? Имам предвид, бъдещето? — попита Грегор.