Сюзан Колинс - Грегор и гибелното пророчество

Хауард беше прав: Викус трябваше да бъде крал. От него щеше да излезе добър водач; той беше умен и дипломатичен. И нямаше вид на човек, който би оставил властта да му замае главата.

Когато Нериса подпря ръце на страничните облегалки на трона и успя да вдигне глава, погледът ѝ срещна този на Грегор. Някаква емоция се появи върху лицето ѝ, а после тя изведнъж припадна и рухна на пода. Короната се удари в камъка със силен звън и после се търкулна нататък.

Настъпи голяма суматоха. Почти мигновено се появи носилка и отнесоха Нериса. Последва много клатене на глави и мърморене откъм тълпата долноземци, които вероятно бяха силно против коронацията на Нериса.

После някой видя Грегор и Арес. Те бяха застанали на прага, без никой да ги забележи, тъй като всички гледаха коронацията. Сега стотици лица се обърнаха към тях и крещяха или задаваха въпроси. Викус им махна да слязат. Всъщност Грегор не искаше да разкаже историята за Гибелния по този начин. Възнамеряваше да опише какво се е случило насаме с Викус, а после да се прибере вкъщи. Но този вариант вече не съществуваше.

Докато Грегор и Арес вървяха по пътеката към Викус, тълпата се раздели и постепенно замлъкна. Когато стигнаха до трона, всички затаиха дъх.

— Поздрави, Горноземецо Грегор, Арес, щастливи сме да ви видим живи. Какви вести ни носите? — попита Викус. — Открихте ли Гибелния?

— Открихме го — каза Грегор.

В залата се разнесоха възгласи. Викус направи знак да пазят тишина.

— И угасихте ли светлината му? — попита той.

— Не, заведохме го при Рипред — каза Грегор.

За момент настъпи слисване, а след това тълпата полудя. Видя как лицата на хората и прилепите се разкривяват от ярост. Нещо го удари отстрани по главата. Вдигна ръка и когато я отдръпна, тя беше окървавена. Пред краката му лежеше малък, украсен с орнаменти кристален съд. Сигурно беше предназначен за подарък на новата кралица. Дъжд от още предмети започна да се сипе върху него. Мастилница. Медальон. Бокал. Общото между тях беше, че всички бяха направени от камък. Грегор осъзна, че нямаше значение колко красиво са изработени подаръците. Може би бяха произведения на изкуството, но това не променяше факта, че се опитваха да убият с камъни него и Арес.

Арес се помъчи да застане между Грегор и тълпата, но беше безполезно. Тя напираше и ги притискаше към стената. Гласове крещяха за смъртта им.

Грегор си спомни думите на Рипред: „И знаеш, че в Регалия ще си платиш скъпо за това”. Плъхът можеше да се изрази малко по-ясно!

През хаоса чу да изсвирва рог, а после тълпата взе да отстъпва. Обръч от стражи оформи полукръг около тях и ги изведоха от залата.

— Ще ме последвате — каза една жена, която явно беше главната тук и Грегор се подчини, щастлив да се махне от тълпата.

Слязоха по безброй стъпала и накрая стигнаха до тих проход дълбоко под двореца. Жената отвори една каменна врата, задържа я, докато влязат и на Грегор това му се стори странно. В двореца имаше твърде малко врати, от какъвто и да е вид.

Двамата с Арес влязоха в осветеното с факли помещение и вратата се затвори зад тях. Чу се звук от плъзгане и наместване на нещо.

— Къде сме? — попита той Арес. — Това да не е специално помещение, за да ни опазят?

— За да опазят другите от нас — каза Арес. — Това е тъмницата. Арестувани сме за държавна измяна.

— Какво? — възкликна Грегор. — Защо?

— За извършване на престъпления срещу Регалия — каза Арес. — Не чу ли обвинението?

Грегор не беше чул нищо освен крясъци на цяла тълпа от хора.

— О, човече! — Заблъска с юмрук по вратата. — Пуснете ме да изляза оттук! Искам да говоря с Викус! — Нямаше отговор. Предаде се много скоро, защото от удрянето по каменната врата наистина го болеше.

Обърна се отново към Арес.

— Значи държавна измяна, така ли? Направо върхът. Какво ще стане, ако ни признаят за виновни? Ще ни прогонят или нещо подобно?

— Не, Горноземецо — каза Арес. — Наказанието за държавна измяна е смърт.

— Смърт? — На Грегор му отне един миг да схване чутото. — Искаш да кажеш… че ще ни убият, защото не убихме Гибелния?

— Да, ако решат, че това е акт на измяна — каза Арес.

— А кой решава това? — попита Грегор, с надеждата, че е Викус.

— Трибунал от съдии. Окончателната присъда трябва да бъде потвърдена от кралицата — каза Арес.

— Е, Лукса няма да им позволи… — поде Грегор. После си спомни, че сега Нериса беше кралица. Не се знаеше какво ще направи тя. — Нериса би ли им позволила да ни убият?