Сюзан Колинс - Грегор и гибелното пророчество

— Да, наистина. Свидетел съм на това. Но тя е млада и дарбата ѝ е мъчение за нея. Тя вижда много неща, които не разбира, и много неща, които я плашат. Понякога се съмнява дали е нормална — каза Арес.

Грегор не отговори. И той не беше убеден, че Нериса е с ума си.

Вратата се отвори широко и влязоха стражите.

— Ще се изправите пред съда — каза главният.

Надеждите на Грегор за бягство помръкнаха, когато вързаха ръцете му зад гърба. Крилете на Арес бяха здраво пристегнати към тялото му с въже. Сякаш вече ги подготвяха за екзекуцията. Оставаше само скалата.

Няколко стражи вдигнаха Арес на раменете си и го понесоха. Грегор вървеше зад тях. Изкачиха се по стълбите и после тръгнаха към друга част на двореца.

Влязоха в една зала, която беше подготвена за съдебния процес. Не беше същата, в която долноземците бяха заплашили Арес с прогонване. Беше по-неприветлива. По-официална. Отпред имаше дълга каменна маса с три стола. „Това е за съдиите” помисли си Грегор. Точно зад стола в средата, на една платформа се издигаше трон. Далеч вдясно, срещу масата, имаше каменен куб, към който водеха три стъпала. Беше разположен така, че не само съдиите, а всеки, седнал на седемте реда, издигащи се към високите тавани, да може да го вижда добре. Свидетелската скамейка.

Всяко място в залата беше заето от прилеп или човек. Взираха се в Грегор и Арес с неприкрита омраза, но беше зловещо тихо. Може би беше по-добре, когато всички крещяха и хвърляха разни неща.

Заведоха Грегор пред масата. Стражите положиха Арес на земята до него. Двамата стояха и гледаха празната маса пред тях. После се чу шум от още стъпки. Грегор обърна глава и видя Хауард и Андромеда. И двамата бяха вързани и изглеждаха изтощени.

— Какво правите тук? — възкликна Грегор.

— И ние сме на съд за държавна измяна — каза Хауард дрезгаво.

— За какво? — попита Грегор. — Та вие така и не стигнахте до Гибелния!

— Именно това е причината — каза Хауард.

Тогава Грегор осъзна какво имаше предвид той.

Хауард и Андромеда бяха изправени на съд, защото не бяха довършили мисията си; бяха се върнали в Регалия с Марет.

— Но нали аз ви накарах да се върнете! — възрази Грегор

— Никой не ме е накарал да правя нищо — отговори Хауард. — Върнах се по собствена воля.

— Е, аз казвам друго — възрази Грегор. Изведнъж осъзна със страшна сила как решението му е изложило на опасност живота на онези, които се бяха сражавали редом с него. Не можеше да допусне това да се случи.

Отвори се една странична врата и влязоха старец и грохнал бял прилеп. Миг по-късно се появи възрастна жена с няколко свитъка. И тримата седнаха на масата. Жената, която, изглежда, беше главният съдия, зае централното място. Хвърли поглед назад към трона и се обърна към един страж.

— Можем ли да очакваме кралица Нериса? — попита тя.

— Сега проверяват дали се е върнала в съзнание, Ваша чест — каза стражът.

Жената кимна, но Грегор дочу как хората в тълпата мърморят, вероятно за това, колко крехка е новата им кралица. С един поглед от главната съдийка залата утихна. Грегор изпита чувството, че която и да беше тя, животът му е в ръцете ѝ.

Няколко минути не се случи нищо особено. Съдиите задълбочено преглеждаха свитъците.

Грегор леко пристъпи от крак на крак. Въжето се врязваше в китките му. Поколеба се дали да не помоли да го развържат или това щеше да е сериозно нарушение на съдебния протокол. Е, струваше си да пробва.

— Извинете ме, Ваша чест? — обади се той. Всички съдии го погледнаха изненадано.

— Да, Горноземецо? — каза жената.

— Мислите ли, че вече може да ни развържете? Пръстите ми са почти безчувствени — каза Грегор. — И са затегнали възела на въжето точно върху раните ми от смукалата на сепията. Не виждате, но гърбът на Арес е целият в открити рани от онези месоядни мушици, които убиха Пандора. А Хауард и Андромеда също са доста пострадали.

Дори и да откажеше, Грегор все пак беше доволен, че се е обадил. Искаше те да знаят — всички онези идиоти, насядали в залата в очакване на смъртната им присъда — че той, Арес, Хауард и Андромеда бяха рискували живота си. Внезапно вече нямаше търпение да даде показания.

— Срежете въжетата на подсъдимите — каза главната съдийка и се върна към свитъка си.

Никой в тълпата не посмя да възрази. Един страж сряза въжетата. Грегор разтри китките си и когато хвърли поглед назад, видя, че Хауард прави същото.

— Марет оцеля ли? — попита Грегор.

Измъченото лице на Хауард разцъфна в кратка усмивка.