Сюзан Колинс - Грегор и гибелното пророчество

Арес се облегна тежко на един камък до него.

— Има ли плъхове наоколо? — попита Грегор.

— Десетина се задават в момента. Но ние точно това искаме, нали? — каза Арес.

— Това искаме — потвърди Грегор.

Никой от двамата не направи опит да помръдне, когато плъховете ги обкръжиха. А после Грегор видя диагоналния белег, който разсичаше муцуната на Рипред.

— Ако знаех, че идвате, щях да поразтребя — каза Рипред.

— Не се притеснявай. Няма да се застояваме. Дойдох само да ти дам един подарък — каза Грегор.

— За мен? Нямаше нужда — каза Рипред.

— Ти ми доведе Туичтип — отбеляза Грегор.

— Не защото съм очаквал нещо в замяна — каза Рипред. Носът му започна да потрепва и той впи поглед в издатината под ризата на Грегор.

— Въпреки това ще получиш нещо — каза Грегор и вдигна ризата си нагоре. Гибелния скочи на земята пред него. Всички плъхове с изключение на Рипред ахнаха. Щом видя друг плъх, бебето затича към Рипред, но при свирепото съскане, което се разнесе от устата му, отскочи назад и се върна при Арес.

— Не обичаш деца, а? — каза Грегор. Рипред беше съскал и на Бутс.

— Особено това дете — изръмжа Рипред. — Какво търси тук?

— Не знаех къде другаде да го заведа — каза Грегор.

— Очакваше се да го убиеш! — тросна се Рипред.

— Но не го убих. Доведох го при теб — каза Грегор.

— И защо мислиш, че аз няма да го убия? — попита Рипред.

— Според мен не би убил едно мъниче — каза Грегор.

— Ха! — възкликна Рипред, като взе да крачи ядосано в кръг. Грегор не беше сигурен дали това значи „да” или „не”.

— Добре, какво ще кажеш за следното: не мисля, че би убил Гибелния. Защото ако го направиш, никога няма да убедиш другите плъхове да те последват — каза Грегор.

Имаше късмет, че беше седнал, защото се удари в стената толкова силно, че щеше да си разцепи черепа, ако стоеше прав. Дори и така го заболя много.

С едната си лапа Рипред притисна Грегор към земята и оголи острите си зъби в лицето му.

— А помисли ли си, че при тези обстоятелства като нищо бих могъл да убия и теб?

Грегор преглътна с усилие. Отговорът беше „да”. Но вместо да го признае, погледна Рипред право в очите и заяви:

— Добре, хубаво, но по-добре да те предупредя, че ако се бием, имаш шанс за победа само петдесет на петдесет.

— Сериозно? — каза Рипред. Това беше достатъчно, за да отвлече вниманието му за секунда. — И защо така?

— Защото и аз съм рейджър — каза Грегор.

Рипред се разсмя толкова силно, че падна по гръб. Другите плъхове също се смееха. Грегор нямаше желание дори да се надигне, за да седне.

— Вярно е — каза той към тавана. — Туичтип ме позна по миризмата. Питайте Арес.

Кискаха се толкова силно, че никой не попита Арес. Това трябваше да им се признае на плъховете — умееха да оценят хубавата шега. Най-после Рипред се овладя и махна с опашка наоколо, отпъждайки другите плъхове.

— Вървете. Оставете ги на мен.

— Добре, Рейджър — каза той, след като те си отидоха. — Разкажи ми какво се случи и не пропускай никакви подробности. Оставих те след жалкото ни подобие на урок по ехолокация и после…

— И после попаднах на Нериса — каза Грегор. Разказа на Рипред всичко: за светулките и пипалата на сепията, за това как спасиха Туичтип във водовъртежа и изгубиха Пандора на острова, за змиите в Халбата и как се подслониха в пещерата. А после откри, че не може да продължи.

— Да, вие шестимата бяхте в пещерата, а останалите? — попита Рипред.

— Изгубихме ги — каза Арес, след като стана ясно, че Грегор няма да отговори. И прилепът подхвана историята, разказвайки как останалата група се бе разделила. Как Туичтип ги води, докато рухна. Как Голдшард и Снеър се биха помежду си. Как Грегор беше взел Гибелния. — И сега сме тук.

Рипред ги погледна замислено.

— Да, тук сте. Каквото е останало от вас — каза той. — Съжалявам за загубите ви.

Това беше типично за Рипред: в един миг беше готов да те убие, а в следващия, изглежда, разбираше, че ти идва да се свиеш на кълбо и да умреш.

— Само от любопитство, Грегор: какво очакваш да правя с това мъниче, ако не го убия? — попита Рипред.

— Мислех си, че можеш, нали се сещаш, един вид, да го отгледаш. Всички толкова се страхуват от това, в което ще се превърне. И ако Снеър беше успял да го вземе, то вероятно щеше да стане чудовище, като порасне. Но може би ако ти се грижиш за него, и така нататък, може и да се получи добре — каза Грегор.

— Помислил си, че ще му бъда татко? — каза Рипред, сякаш не беше чул правилно.