Сюзан Колинс - Грегор и гибелното пророчество

Рипред. Той щеше да обезумее, когато научеше, че Грегор не е убил Гибелния. Той искаше Гибелния да е мъртъв. Тъкмо затова беше довел Туичтип и се бе опитал да научи Грегор на ехолокация. Но пък и Рипред не знаеше, че Гибелния е бебе. Щеше ли това да има някакво значение за него? Може би, но само може би.

Грегор почувства как в главата му започва да се оформя план.

Арес се събуди след около три часа, обезумял от глад. Слезе до реката и се върна с една едра риба, не от месоядните. Гибелния се събуди и двамата с прилепа почнаха да ядат, докато Грегор изстърга плесента от парче сирене и довърши последния хляб.

Докато се хранеха, той набързо описа плана си на Арес.

— Добре, сетих се какво да направим с Гибелния.

— Слушам — каза Арес.

— Този тунел води обратно до скривалището на Рипред — каза Грегор.

— Така ли? — каза Арес.

— Да, не помниш ли? Туичтип каза, че скривалището му е там, където се срещнахме с него за първи път. А ние се срещнахме за пръв път с него в другия край на този тунел — каза Грегор.

— О, да, след като се бихме с преданите — каза Арес.

— Правилно. Затова предлагам да отидем да на мерим Рипред, да му дадем Гибелния и нека той да се оправя с него — каза Грегор. Арес отвори уста да възрази, но Грегор вдигна ръка: — Чакай! Обясни ми защо да не го правим, само ако имаш по-добър план.

Последва много, много дълга пауза.

— Нямам по-добър план, но при този няма възможности за добър край — каза Арес.

— Вероятно не — каза Грегор. — Е, да опитаме ли?

Арес настоя Грегор да поспи няколко часа. Когато се събуди, започнаха дългия преход. Отначало тунелът беше тесен, но скоро се разшири достатъчно и Арес можеше да лети. За Грегор това беше облекчение, защото ръцете го боляха от носенето на Гибелния.

Спряха за малко, за да пият вода от потока в една пещера.

— Помниш ли това място? — попита Арес.

— Не — каза Грегор. — Чакай, може би… — Тук бяха спрели да си починат, когато Рипред им беше водач. — Хенри тук ли се опита да убие Рипред в съня му?

— Да, а ти се изпречи между тях — каза Арес.

— Така и не разбрах дали ти знаеше, че Хенри ще се опита да го убие — каза Грегор.

— Не знаех. Това беше едно от многото неща, за които Хенри пропусна да ме уведоми — каза Арес. Грегор усети, че не му се говори повече за това.

Когато полетяха нататък, Гибелния отново започна да хленчи за майка си. Колко ли чудновато се струваше всичко това на малкото плъхче? Да лети във въздуха върху прилеп, държано от човек, като знаеше, че с майка му се е случило нещо много лошо. Грегор го нахрани с остатъка от шоколадовото десертче. Имаше още едно, но реши да го запази за краен случай.

Вонята на развалени яйца започна да прониква в тунела и Грегор разбра, че бързо наближават пещерата, където за първи път бяха срещнали паяците, Трефлекс и Гокс. Арес се приземи пред входа и влязоха пеш. От стените продължаваше да се стича вода с мирис на сяра. На земята лежеше обвивката от тялото на Трефлекс, всичко, което бе останало от паяка, след като спътничката му, Гокс, беше изсмукала вътрешностите му.

— Искаш ли да си починем? — попита Грегор.

— Не тук — отговори Арес.

— Добре — каза Грегор, макар че им предстояха големи опасности.

Зловонната вода в тунела капеше върху тях. Рипред ги беше превел през него с цел да прикрият миризмата си от плъховете и те със сигурност воняха на развалени яйца, когато излязоха. Този път пъ туването им беше още по-трудно, ако това изобщо беше възможно. При първото пътуване Грегор носеше каска, която донякъде го предпазваше. Не беше ранен. Гореше от нетърпение да намери баща си, а не от ужас при мисълта за следващата им среща. И носеше Бутс на гърба си, а не плъх в ръцете си.

Предния път горкият Арес беше яздил Темп, защото тунелът беше много тесен и дълъг. Сега накуцваше до Грегор, крилете му се търкаха в стърчащите камъни, с наведена глава, за да се предпази от щипещите очите ситни капки.

След минути и тримата бяха мокри. Плъхът скимтеше нещастно. За Грегор всяка следваща крачка беше усилие. Двамата с Арес не проговориха през цялото време, докато бяха в тунела, макар да минаха много часове.

Когато най-после излязоха със залитане на открито, коленете на Грегор поддадоха и той се строполи на земята. Очакваше Гибелния, който през по-голямата част от пътуването се гърчеше и извиваше, да се опита да избяга. Вместо това плъхчето се зарови под ризата му и се притисна към гърдите му.