Сюзан Колинс - Грегор и гибелното пророчество

— Някакви плъхове наоколо? — попита Грегор.

— Само този на гърба ми — каза Арес.

— Да спрем и да си починем? — предложи Грегор.

— След малко. Искам да оставя по-голямо разстояние между гризачите и нас. Те ще дойдат, Горноземецо. Ние държим Гибелния — каза Арес.

— Да, бас държа, че това никак не им харесва — каза Грегор. Погали Гибелния по главата. Плъхчето вече свикваше с него. Сви се на кълбо, сгуши се в него и се прозя широко. — Доста вълнуващ ден имаше, а, мъниче? — Плъхчето скоро заспа.

Известно време летяха мълчаливо. После Арес проговори със странен глас:

— Горноземецо, мисля, че познавам това място. Мисля, че и двамата го познаваме.

— Какво? — попита Грегор. Как беше възможно да знае къде са?

— Насочи светлината си надолу — каза Арес.

Грегор се подчини. Под тях беше реката, беше много широка и много буйна. От двете страни на високите брегове в единия и в другия ѝ край се на мираха останките на разрушен мост.

— О-о… — възкликна Грегор. И споменът за онзи ден проблесна светкавично пред очите му. Как тичаше по моста, за да се върне за Бутс, Рипред, който го носеше, захапал раницата му, как мостът се лю лееше под краката му, как Рипред го удари с опашка и го събори на земята, докато плъхът, Лукса, Хенри и Гокс режеха въжетата, които придържаха моста, и групата плъхове, която настигна хлебарките и ceстричката му и… и…

На това място загина Тик.

— Прав си — каза Грегор. — Според теб как се озовахме тук?

— Халбата, Лабиринтът и каквото е останало от този мост са все във владенията на плъховете каза Арес. — Поне сега имаме някаква представа къде сме.

Прилепът се спусна и кацна на речния бряг сpeщу мястото, където мостът беше отсечен.

— От тази страна ще бъде по-безопасно. На плъховете сигурно ще им е много трудно да преплуват реката, която, както знаем, е пълна с месоядни риби.

Грегор слезе от гърба на Арес, държейки Гибелния, който похъркваше леко. Намираха се във входа на тунел. Той насочи лъча на фенерчето към скалите наоколо, спомняйки си как при първото им идване бяха пълни с дебнещи плъхове. Сега там нямаше никой.

— Нещо в тунела? — попита той Арес.

Прилепът поклати глава:

— Не, доколкото мога да преценя. Смятам, че за момента сме в безопасност. Горноземецо, трябва да си почина.

Виждаше как уморените очи на Арес започват да се затварят.

— Хайде, поспи си. Аз ще стоя на пост — каза. — И, Арес? Беше невероятен там.

— Не се справих зле — съгласи се Арес, облегна се на стената и моментално заспа.

Грегор насочи фенерчето към тунела. Ако се появяха неканени гости, щеше да е готов. Седна с кръстосани крака на земята с Гибелния на скута си. Бебето се размърда неспокойно насън, вероятно преживявайки отново травмата от последните няколко часа. Потупа го по гърба да го успокои. Козината на Гибелния се беше втвърдила от засъхналата кръв на майка му.

Плъхчето се сгуши по-плътно до него. Сякаш прегръщаше Бутс. Защо не плачеше за нея? Беше плакал за една хлебарка в пещерата на другия бряг, но не беше пролял дори една сълза за сестра си. Спомни си как Лукса му беше казала в същата онази пещера, че не е плакала, откакто са загинали родителите ѝ. Толкова ужасно било чувството. Може би нещо подобно се случваше и с Грегор.

Пръстите му проследиха очертанията на едно от меките уши на бебето.

Значи се оказваше, че Сандуич отново е бил прав. Плъховете бяха убили Бутс, а той не можа да убие Гибелния. Но той едва ли би убил Гибелния дори ако Бутс бе оцеляла. Или щеше да го направи? Ако вярваше, че само един от тях може да остане жив? Не знаеше. И вече нямаше значение.

„Сега какво?” помисли си той. „Сега какво?” Трябваше да разсъждава ясно. Трябваше да реши какво да прави с Гибелния.

Не можеше да го върне в земята на плъховете. Голдшард бе пожертвала живота си, за да го защити от другите плъхове. Беше сигурно, че ако се появи с него в Регалия, хората щяха да го убият. Ако го оставеха жив, което не му се струваше вероятно, плъховете несъмнено щяха да опустошат града, за да си го върнат. За един кратък миг се зачуди дали можеше да го вземе вкъщи със себе си, но знаеше, че майка му не би се съгласила да участва по никакъв начин в отглеждането на триметров плъх, особено след като Бутс беше…

Добре, значи какви възможности му оставаха? Почти никакви.

Погледна отвъд реката.

Това беше толкова тъжно място. Не само заради Тик, а защото когато мина оттук по време на първата мисия, имаше десет спътници, а колко от тях бяха все още живи? Пресметна наум. Трима. Само трима. Тик беше убита тук. Хенри и Гокс загинаха, когато спасиха баща му. Лукса, Аврора, Темп и скъпата, безценна Бутс се удавиха при Халбата. Единствените останали живи бяха той, Арес и Рипред.