Сюзан Колинс - Грегор и гибелното пророчество

Грегор разгледа бебето, но не беше специалист по гризачите. Вдигна го, за да го види и Арес.

— Погледни. Мишка ли е?

— Не. Съвсем определено е плъх — каза Арес.

— Значи мислиш, че има два бели плъха? — попи та Грегор.

— Да. Не. Не знам. Два бели плъха едновремен но… твърде невероятно е. Трябва да е Гибелния. О-о-о! О-о-о, Горноземецо! Какво ще правиш с него? — попита Арес.

— Ами не мога да го убия. Искам да кажа, та то е само едно бебе! — каза Грегор.

— Аха! Съмнявам се, че този довод ще прозвучи много убедително в Регалия! — възкликна Арес. Грегор никога не го беше виждал да губи равновесие. Прилепът пърхаше из помещението толкова разстроен, че се блъсна в една стена.

— Хей, блъсна се в нещо! — възкликна Грегор.

Прилепите никога не се блъскаха в нищо.

— Можеш ли да ме виниш? Аз съм… ние сме… имаш ли изобщо представа какво държиш в ръцете си? — попита Арес.

— Гибелния, предполагам — каза Грегор.

— Да! Да! Гибелния! Бичът на Подземната страна! Създанието, което най-вероятно ще предизвика унищожението на хвъркачите, хората и безброй други създания. От това какво ще направим в този момент, зависи съдбата на всички, които наричат Подземната страна свой дом! — възкликна Арес.

— Какво трябва да направя, Арес? Да го пробода в главата с меча? Погледни го! — Гибелния се измъкна се от ръцете му и хукна към тунела. — Хей! Чакай малко! Ей, стой!

Грегор подгони плъхчето през спираловидните извивки на тунела и извън него. От онова, което видя, го заболя сърцето.

Бялото плъхче се опитваше да се сгуши под врата на Голдшард.

— Ма-маа! — проплака то. — Ма-маа! — Когато не получи отговор, трескаво взе да опипва с лапи муцуната на мъртвия плъх. — Ма-маа!

Грегор чу зад гърба си шумоленето от крилете на Арес.

— Да, така е. Тя е била негова майка. И когато ми каза „Недей”… — На Грегор му се наложи да спре за минута. — Мъчеше се да каже: „Не убивай бебето ми”.

— Трябва отчаяно да е искала да го опази от Снеър. Той щеше да вземе мъничето и да го научи да му се подчинява — промълви Арес тихо.

Кървави петна багреха бялата козина на бебето. Воплите му бяха сърцераздирателни. Сякаш това не беше достатъчен проблем, Арес рязко вдигна глава.

— Колко са този път? — попита Грегор.

— Най-малко десетина — каза Арес. — Трябва да решиш какво ще правиш, Горноземецо.

Грегор прехапа устна. Не можеше да реши. Всич ко се случваше прекалено бързо. Трябваше му по вече време.

— Добре, добре — каза той. Изтича и вдигна на ръце бебето. — Вземаме го с нас.

— Така ли? — попита Арес, сякаш тази мисъл изобщо не му беше минала през ума.

— Да. Защото няма да го убия, а няма и да го оставя тук, за да го използват другите плъхове — каза Грегор.

Арес поклати глава в съчетание от раздразнение и нежелание, но подложи гръб.

Грегор взе раницата си в едната ръка, преметна крак през врата на Арес, и сложи Гибелния пред себе си.

— Добре — каза. — Да бягаме бързо като реката.

Докато Арес се издигаше във въздуха, десетина плъха се втурнаха в галоп през конусовидния тунел. Те огледаха мъртвите тела, прилепа, бебето в ръцете на Грегор.

— Горноземеца държи Гибелния! — изкрещя един и всички други обезумяха, нададоха вой, заподскачаха във въздуха, като замахваха с нокти към похитителите.

— Дръж се! — нареди Арес. От десетината тунели, през които се излизаше от конуса, четири бяха достатъчно широки, за да може да лети. Той се спусна към един и излетяха.

Беше като най-страшното возене с влакчето на ужасите. Грегор мразеше тези влакчета, но те не бяха нищо в сравнение със сегашното въртене, стрелкане и премятане в тъмнината, разкъсвана само от лъча на фенерчето му, и обезумелите и съвсем истински живи плъхове, които се хвърляха срещу него от всеки завой. Грегор се вкопчи в Арес с крака и с едната си ръка, а с другата държеше бебето.

В един момент, докато се стрелкаха из пещерата и избегнаха на косъм няколко чифта щракащи зъби, Арес извика:

— Използвай меча си!

— Не е в мен! Счупи се и го оставих в пещерата! — каза Грегор. Беше му неприятно да стовари върху Арес цялата отговорност за бягството, но какво можеше да направи?

Плъховете почти ги настигаха, когато Арес направи завой и успя да се вмъкне в един тунел.

Плъхчето беше престанало да пищи:, Ма-маа!” и сега надаваше поредица пронизителни тревожни писъци:

— Ийк! Ийк! Ийк!

— Накарай го да млъкне, Горноземецо. Гласът му се разнася надалече. Всеки плъх в Лабиринта ще разбере, че мъничето е в опасност! — изкрещя Арес.