Сюзан Колинс - Грегор и гибелното пророчество

Грегор си спомни колко надалече се разнасяха писъците на Бутс — през врати, по коридори, чуваха я дори хората в асансьора. Сякаш природата беше замислила бебешкия ѝ плач така, че да се чува надалече. С плъховете трябваше да е същото.

Отначало се опита да успокои Гибелния с гласа си. Не беше достатъчно. Може би щеше да е по лесно, ако стояха спокойно на земята, но при този кошмарен полет беше безполезно. Опита се да го погали по гърба и главата, но и това не помогна. Човешкият глас, докосването и миризмата на Грегор бяха допълнително плашещи непознати неща за плъхчето. Накрая Грегор успя да пъхне ръка в раницата и да измъкне едното десертче. Разкъса опаковката, отчупи парче и го пъхна в устата на издаващото жални вопли плъхче.

Разнесе се едно изненадано: „Ийк!”, после мляскащ звук и Гибелния бе омаян от първата си прекрасна хапка шоколад.

— Още! — Беше толкова странно да чуе плъхчето да говори, но то наистина говореше. — Още! — повтори то, точно както правеше Бутс.

Грегор пъхна още едно парче шоколад в устата на плъхчето и то го излапа. Гибелния, изглежда, имаше по-добро мнение за него сега, когато му беше дал шоколад. Поотпусна се, притисна се към него и така беше по-лесно да го държи.

— Мислиш ли, че скоро ще се измъкнем оттук? — попита Грегор, докато излитаха бързо от един тунел.

— Виж сам — каза Арес.

Грегор освети с фенерчето мястото, в което току-що бяха влезли. На пода лежаха Голдшард, Снеър и третият плъх.

— Не! Какво правим пак тук? — ахна той.

— Може би ти трябва да ни водиш! — каза Арес. Като се има предвид, че Грегор беше настоял да вземат Гибелния, нямаше меч и в момента беше почти безполезен, стана ясно, че беше изнервил прилепа.

— Добре, добре, извинявай — каза Грегор.

— Проблемът е в миризмата ни, Горноземецо — каза Арес. — Много лесно ни проследяват. Не мога да ги заблудя.

— Хей, сетих се! — възкликна Грегор. — Възможно е да ги заблудим! — Веднъж беше гледал някакъв филм, в който един тип, преследван от хрътки, се беше измъкнал по същия начин. — Трябва да им объркаме обонянието. Обаче с какво?

Грегор смъкна превръзката от ръката си. Беше подгизнала от кръв, гной и мехлем.

— Прелети около конуса, Арес! Трябва да докосна входа на всеки тунел!

Арес последва нареждането, макар и да не разбираше плана.

— Защо правим това?

Грегор протегна превръзката и я прокара по вътрешната страна на всеки вход на тунел, покрай който минаваха.

— Опитвам се да пръсна миризмата.

Описаха пълен кръг, като Грегор докосваше с превръзката входа на всеки тунел и я захвърли в последния.

— Идват! — предупреди Арес.

— Излизай! Излизай веднага! — нареди Грегор.

Арес се спусна в един тунел, който още не бяха пробвали. След трийсетина секунди дочуха как плъховете приближават конуса. И този път се объркаха. Всеки викаше на другите да го последват и различна посока. Избухна ожесточен спор, а после се чу шум от схватка.

Отдалечиха се, шумът утихна и накрая престана.

Арес летеше зигзагообразно по тунела, който ги отведе до хубав, широк, плитък поток.

— Трябва да спра за миг… трябва да пия… — Арес се приземи до потока, задъхан. Потопи лице във водата и почна жадно да пие.

Грегор слезе и загреба шепи вода за себе си и за Гибелния. Въпреки че потокът беше плитък, течението беше доста силно и можеше да отнесе бебето.

Арес вдигна мокрото си лице.

— Току-що се сетих нещо — каза той. — Този поток. Къде според теб отива?

— Не знам. Влива се в по-голям поток. Накрая може би в някоя река или… — Грегор разбра как во имаше предвид Арес. През първата си нощ в Регалия, когато се опита да избяга от двореца, беше следвал пътя на водата. Тя водеше до река, а реката течеше към Водния път. — Със сигурност си струва да опитаме.

Грегор с усилие качи Гибелния върху гърба на Арес и пак излетяха.

За известно време пътуването не беше особено обещаващо. Потокът беше дълъг и имаше толкова много извивки и завои, колкото и тунелите в лабиринта. Грегор чувстваше как крилете на Арес забавят движенията си; скоро щеше да му трябва истинска почивка. Но да спрат в лабиринта означаваше сигурна смърт. Плъховете щяха да ги настигнат. Грегор нямаше меч. Бебето щеше да ревне отново и тогава щяха…

— Река — изпухтя Арес. — Наблизо има река.

След още минута над потока тунелът свърши и влязоха в просторна пещера. През нея течеше река. Бяха се измъкнали от Лабиринта!

Арес литна високо над водата. Отстрани имаше каменисти зъбери.