Сюзан Колинс - Грегор и гибелното пророчество

В болничното крило веднага изпратиха и четиримата да се изкъпят. Грегор осъзна, че сигурно направо зашеметява хората с вонята на развалени яйца. След няколко дни самият той беше спрял да ѝ обръща особено внимание. Отпусна се във ваната и всичките му рани се обадиха. Следите от смукалата на сепията по ръката, натъртените ребра, цицината на главата от Рипред, различните охлузвания и натъртвания от замерването с камъни, ожулванията от въжето около китките. Потръпвайки от болка, той се изтърка с гъбата. Истински късмет беше, че течението постоянно отмиваше водата — иначе до края на къпането ваната щеше да се напълни с кал.

Лекарите се заеха с раните му. Грегор отговаряше само на директни въпроси за някое нараняване. Когато свърши, останалите го чакаха.

— Сигурно всички трябва да си починем — каза Хауард.

— Безопасно ли е? — попита Грегор.

Никой не отговори. Положението им в Регалия беше неясно. Нериса беше свалила обвиненията срещу тях, но Грегор имаше чувството, че много хора още ги смятаха за виновни.

— Имам една голяма стая, в която можем да се настаним. Запазена е за семейството ми по всяко време — каза Хауард. — Поне знаем, че не се застрашаваме взаимно.

Всички тръгнаха след Хауард към стаята му. Грегор се радваше, че го беше предложил. Не искаше да се връща в стаята, която винаги беше делил с Бутс тук.

— Къде са роднините ти? — попита Грегор.

— Върнаха се на Извора няколко дни след като тръгнахме. Предполагам, че се опитват да стигнат тук сега, тъй като съм… тъй като бях изправен на съд за държавна измяна — каза Хауард.

За семейството на Хауард имаше запазени няколко стаи. Беше нещо като малък апартамент от свързани помещения. Но всички се събраха да спят в стаята, предназначена за децата. Хауард и Грегор легнаха в две съседни легла. Арес и Андромеда се сгушиха един в друг на пода между тях.

— Е, хайде да спим — каза Хауард.

Прилепите се унесоха почти незабавно. Хауард се мяташе и въртеше в леглото известно време, но после Грегор чу как дишането му се успокои и стана ритмично. Лежеше в леглото и му се искаше да заспи. Но сънят не идваше.

Какво щеше да стане сега? Предполагаше, че щяха да му позволят да се прибере вкъщи. Вероятно съвсем скоро. Тогава щеше да е принуден да се изправи пред семейството си. И живота без Бутс. Все още не можеше да повярва. Щеше да повярва, когато се върнеше в апартамента и видеше леглото ѝ, играчките ѝ, картонената кутия с книжките ѝ.

Грегор си помисли за дрехите ѝ, които стояха в музея. Не искаше да ги остави тук и разни непознати да ровят из тях. Взе една факла от стената и излезе от стаята.

По пътя го срещнаха няколко стражи, но никой не се опита да го спре. Нито го поздравиха, нито му казаха нещо. Изглежда не знаеха как да се държат с него, затова го оставиха на мира.

Намери музея сам. Там, до вратата, беше купчинката с дрехите на Бутс. Притисна тениската ѝ до носа си и усети мириса на онова сладко съчетание от шампоан, фъстъчено масло и бебе, което беше сестра му. За първи път очите му се наляха със сълзи.

— Грегор? — обади се един глас зад гърба му.

Натъпка тениската в раницата и си избърса очите, когато Викус влезе в музея.

— Здравей, Викус — каза Грегор. — Какво става?

— Съветът току-що закри това, което според мен ще е първото от много съвещания, занимаващи се с Гибелното пророчество. Убеден съм, че тълкованието на Нериса е правилно, но има разногласия. Това трябва да се очаква, тъй като идеята е нова. Но докато се вземе решение, в сила е нейната дума. Тъй като това може да се промени, мисля, че е най-добре да се махнеш оттук възможно най-скоро.

— Мен ме устройва — каза Грегор. — Какво ще стане с другите?

— Вярвам, че обвиненията срещу Андромеда и Хауард няма да бъдат възобновени. Показанията ти за тяхната невинност бяха съвсем убедителни — каза Викус.

— А Арес? — попита Грегор.

Викус въздъхна:

— Той е изложен на по-голям риск. Но ако се вземе решение да бъде обвинен отново, ще му съобщя, за да може да избяга. Поне може да избегне екзекуцията.

Грегор кимна. Това беше най-многото, на което можеше да се надява.

— Има ли нещо друго, което би искал да вземеш със себе си? — попита Викус, посочвайки с жест към рафтовете.

— Не искам нищо, освен вещите ни — каза Грегор.

— Ако не за теб, може би за родителите ти — ка^а Викус. — Баща ти как… преподава ли отново?

— Не, все още е твърде болен — каза Грегор.

— Как така? — попита Викус, като се намръщи.