Сюзан Колинс: Грегор и гибелното пророчество

Госпожа Кормаки. Странно беше как само за няколко месеца тя се беше преобразила от любопитна съседка в нещо като ангел пазител. Малко след като Грегор, Бутс и баща им се бяха върнали от Подземната страна, той се беше сблъскал с нея в коридора.

— Къде се беше запилял, мистър? — попита го тя. — Изплаши цялата сграда до смърт.

Грегор ѝ беше разправил историята, която семейството му бе измислило: в деня, когато беше изчезнал от пералното помещение, извел Бутс на детската площадка да си поиграе няколко минути. Там срещнали баща си, който отивал да види болния си чичо във Вирджиния, и решил да вземе децата със себе си. Грегор си мислел, че баща му се е обадил на майка му; баща му пък си мислел, че Грегор се е обадил на майка си; едва след като се върнали, разбрали каква тревога са предизвикали.

— Хммм… — изсумтя госпожа Кормаки и го изгледа строго. — Мислех, че баща ти живее в Калифорния.

— Живееше — каза Грегор. — Но сега пак е при нас.

— Разбирам — отвърна госпожа Кормаки. — Значи това е твоята история?

Грегор кимна, като съзнаваше, че историята беше доста неубедителна.

— Хммм… — повтори госпожа Кормаки. — Е, щях да поработя върху нея, ако бях на твое място. — И си тръгна, без да каже нито дума повече.

Грегор си помисли, че им е сърдита, но след няколко дни тя почука на вратата и донесе сладкиш за кафе:

— Донесох на баща ти сладкиш за кафе — каза тя. — За „добре дошъл”. Той тук ли е?

На Грегор не му се искаше да я пусне да влезе, но баща му се провикна с престорено бодър глас: „Това госпожа Кормаки ли е?”, и тя нахълта право вътре със сладкиша си. Видът на баща му — слаб като скелет, белокос, прегърбен на дивана — я стресна. Ако имаше намерение да го разпитва, тя се отказа на секундата. Вместо това подхвърли няколко коментара за времето и си тръгна.

После, две седмици след като започна училището, една вечер майка му се прибра с новини:

— Госпожа Кормаки иска да те наеме да ѝ помагаш в събота — каза тя.

— Дай помагам ли? — попита Грегор предпазливо. — С какво да ѝ помагам? — Не искаше да помага на госпожа Кормаки. Тя щеше да му зададе куп въпроси, вероятно щеше да иска да предскаже бъдещето му с нейната колода карти таро и…

— Не знам. Да ѝ помагаш из апартамента. Не си длъжен да го правиш, ако не искаш. Но си помислих, че това може да е хубав начин да си изкараш малко джобни пари — каза майка му.

И тогава Грегор разбра, че щеше да го направи и да забрави за джобните пари, да забрави за парите за кино, комикси и други такива неща. Щеше да използва парите за семейството си. Защото макар баща му да си беше вкъщи, нямаше начин да се върне на работа като учител по естествени науки. Беше излизал от апартамента само няколко пъти и то за да отиде на лекар. Шестимата се издържаха с онова, което успееше да припечели майка му. А с медицинските сметки, учебниците и тетрадките, дрехите, храната, наема и всичко останало, от което човек има нужда, за да живее, парите изобщо не стигаха.

— По кое време иска да отида? — попита Грегор.

— Каза, че в десет ще е добре — каза майка му.

Онази първа събота, преди няколко месеца, в апартамента пак нямаше много храна, затова Грегор изпи две чаши вода и тръгна към апартамента на госпожа Кормаки. Когато тя отвори вратата, го лъхна наситеният аромат на нещо невероятно, изпълвайки устата му с толкова много слюнка, че трябваше да преглътне с усилие, преди да поздрави.

— О, хубаво, значи дойде — каза госпожа Кормаки! — Ела с мен.

Смутен, Грегор я последва в кухнята ѝ. Грамадна тенджера със сос къкреше на печката, изпускайки мехурчета. В друга имаше кори за лазаня. Купища зеленчуци покриваха плота.

— Довечера в моята църква има благотворителна сбирка и казах, че ще занеса лазаня. Не ме питай защо. — Госпожа Кормаки изсипа няколко черпака сос в една купичка, потопи вътре голяма филия хляб, сложи я на масата и накара Грегор да седне на стола. — Опитай го.

Грегор я погледна с колебание.

— Опитай го! Трябва да знам дали става за ядене настоя госпожа Кормаки.

Той топна хляба в соса и отхапа. Беше толкова хубаво, че очите му се насълзиха.

— Леле! — възкликна, след като преглътна.

— Не ти харесва. Отвратително е. Трябва да изхвърля цялата тенджера и да отида да купя сос от бакалията — каза госпожа Кормаки.

— Не! — възкликна стреснато Грегор. — Не. Това е най-хубавият сос на света!

Госпожа Кормаки му даде лъжица.

— Тогава го изяж и си измий ръцете със сапун, защото имаш да кълцаш зеленчуци.