Карън Монинг - Проклятието на черната луна

Тази е за Монинг-маниаците – най-добрите почитатели, които един писател може да си пожелае.

Бих умряла за него.

Не, чакайте! Не би трябвало да започвам оттук.

Знам това. Но оставена да правя, каквото искам, бих предпочела да се плъзна над събитията от следващите няколко седмици и да профуча през тези дни като замажа някои подробности. По този начин ще се представя в по-ласкава светлина.

Никой не изглежда добре в най-мрачния си миг. Но точно такива моменти ни правят това, което сме. Изправяме се по-силни или се свиваме. Излизаме или победно, закалени от изпитанията, или пречупени от проклетата постоянна поредица от провали.

Никога не съм мислила за неща като най-мрачни мигове, изпитания и поредици от провали.

Изпълвах дните си с излежаване на слънце, пазаруване, работа на бара в „Тухларната“ (която винаги беше по-скоро купон, отколкото работа, и този живот ми харесваше) и измисляне на начини да подмамя мама и татко да ми помогнат да си купя нова кола. На двайсет и две години все още живеех при тях, в безопасността на моя защитен свят, успокоена от сънливите, бавно въртящи се вентилатори на Дълбокия Юг и уверена, че съм центърът на света.

Тогава сестра ми Алина беше брутално убита, докато учеше в Дъблин, и моят свят се промени за една нощ. Беше достатъчно лошо, че трябваше да разпозная осакатеното ù тяло и да гледам как някога щастливото ми семейство се разбива, но светът ми не спря да пропада с това. Не спря, докато не научих, че почти всичко, което бях възпитана да вярвам за себе си, не е истина.

Открих, че Лейн не са истинските ми родители. Сестра ми и аз бяхме осиновени и въпреки ленивия ми, понякога надут провлечен говор, изобщо не бяхме южнячки, а произлизахме от древна келтска кръвна линия на Шийте зрящи – хора, които могат да виждат Фае. Фае са ужасяващи същества, дошли от друг свят, които живеят сред нас от хиляди години, обвити в илюзии и лъжи.

Това бяха лесните уроци.

Трудните тепърва предстояха, очакваха ме в изпълнените с крак улици на квартала Темпъл Бар в Дъблин, където щях да гледам как хората умират и да се науча да убивам. Където щях да срещна Джерико Баронс, В’лане и лорд Господар. Където щях да заема мястото си на основен играч в смъртоносна игра, чийто залог е съдбата на света.

За тези, които тепърва се запознават с историята, името ми е МакКайла Лейн, накратко Мак. Истинското ми фамилно име може би е О’Конър, но не съм сигурна. Аз съм Шийте зряща – една от най-могъщите, живели някога. Мога не само да видя Фае, а и да ги нараня. И въоръжена с една от техните най-големи Светини – Копието на Люин, или Копието на съдбата – мога дори да убия тези безсмъртни същества.

Не се настанявайте отпуснато в стола си! Не само моят свят е в беда. Вашият също. Това се случва точно сега, докато седите там, дъвчете нещо и се готвите да се потопите в магията на въображението ми. Познайте! Това не е измислица и от това положение няма изход. Стените между човешкия свят и този на Фае се сриват и съжалявам, че трябва да ви го кажа, но тези феи изобщо не са като Камбанка.

Ако стените паднат напълно... Е, просто се надявайте, че това няма да се случи. На ваше място бих светнала всички лампи още сега. Бих си взела няколко фенерчета. И бих проверила запасите от батерии.

Дойдох в Дъблин за две неща: Да открия кой е убил сестра ми и да отмъстя. Виждате ли колко лесно мога да го кажа сега? Искам отмъщение. Отмъщение с главно О. Отмъщение със счупени кости и много кръв. Искам убиецът ù да умре, за предпочитане от моята ръка. Живях тук само няколко месеца и захвърлих полираните с години южняшки обноски.