Карън Монинг: Проклятието на черната луна

Вероятно щях да умра съвсем скоро след като пристъпих извън самолета от Ашфорд, Джорджия, и поставих крак (оформен изящно с добре поддържан педикюр) на ирландския бряг, ако не се бях препънала в една книжарница, собственост на Джерико Баронс. Кой или какво е той – нямам представа. Но той има знание, което ми е нужно, а аз имам нещо, което той иска, и това ни прави неохотни съюзници.

Когато нямах към кого да се обърна, Баронс ме взе, научи ме коя и какво съм, отвори очите ми и ми помогна да оцелея. Не го направи нежно, но вече не ми пука как оцелявам, стига да оцелявам.

Преместих се в книжарницата му, защото беше по-безопасна от евтината ми стая в хотела. Тя е оградена със защити и подбрани заклинания, което я прави недостъпна за повечето от враговете ми и е като бастион на границата с това, което наричам Мрачна зона – квартал, който е превзет от Сенки. Сенките са безформени Ънсийли, които процъфтяват в мрака и изсмукват живота от хората.

Двамата с Баронс се бихме срещу чудовища. Той спаси живота ми два пъти. Споделихме вкуса на опасна похот.

Той иска Шинсар Дъб – Книга за най-черната магия на възраст милион години, написана от самия Ънсийли крал, която съдържа ключ към властта над двата свята – на Фае и на хората. Аз я искам, защото предсмъртната молба на Алина беше да я намеря и подозирам, че тя съдържа ключа за спасяването на нашия свят.

Той казва, че я иска, защото колекционира книги. Да бе!

В’лане е друга история. Той е Сийли принц и Секс-до-смърт-Фае, за когото ще научите повече съвсем скоро. Фае се състои от два противоположни двора с техните собствени кралски домове и уникални касти. Светъл, или Сийли двор, и Мрачен, или Ънсийли двор. Не позволявайте думите „светли“ и „мрачни“ да ви заблуждават! И двата двора са смъртоносни. Както и да е. Сийли решили, че Ънсийли са толкова смъртоносни, че ги затворили преди по груби сметки около седемстотин хиляди години. Страхувайте се, когато едно Фае се бои от друго!

Всеки двор има собствени Светини. Това са свещени обекти с необятна мощ. Сийли Светините са: Копието (което е в мен), Мечът, Камъкът и Котелът. Ънсийли Светините са: Амулетът (който имах и лорд Господар взе), Кутията, Пресяващите сребра и толкова много търсената Книга. Всички те имат различно предназначение. Някои знам, с други не съм толкова наясно.

Също като Баронс, В’лане преследва Шинсар Дъб . Той я търси за Сийли кралицата Авийл, която пък има нужда от нея, за да подсили стените между световете на Фае и хора, и да ги предпази от падане.

Също като Баронс, той ми спаси живота. (Подари ми и едни от най-наситените оргазми в него.) Лорд Господар е убиецът на сестра ми. Този, който я е прелъстил, използвал и унищожил. Не съвсем Фае, не съвсем човек, той отваря портали между световете, довежда Ънсийли (най-лошите от Фае) през тях в нашия свят, пуска ги на свобода и ги обучава как да проникнат в нашето общество. Той иска стените да паднат, за да може да освободи всички Ънсийли от ледения им затвор. Той също преследва Шинсар Дъб , но не съм сигурна защо. Може би я търси, за да я унищожи, така че никой да не може да съгради стените отново.

Тук се появявам аз.

Тези трима могъщи, опасни мъже се нуждаят от мен.

Не само че мога да виждам Фае, аз мога да усетя Фае реликви и Светини. Мога да усетя Шинсар Дъб като мрачно, пулсиращо сърце от чисто зло.

Мога да я проследя.

Мога да я намеря.

Татко би казал, че това ме прави „Най-ценният играч“ за този сезон.

Всички искат мен. Затова оставам жива в свят, в който смъртта помрачава прага ми всеки ден.

Виждала съм неща, от които биха ви побили тръпки. Правила съм неща, от които мен ме побиват тръпки.

Но това не е важно сега. Важното е да започнем от точното място. Да видим! Къде беше то?

Прехвърлям страниците от дневника си назад, една по една, преглеждайки ги набързо, за да не се налага да ги виждам твърде ясно. Подминавам събития, спомените за които са изличени поне за известно време от паметта ми, подминавам онзи адски Хелоуин и нещата, които Баронс направи. Подминавам жената, която убих. Подминавам онази част, в която В’лане продупчи езика ми. Подминавам и това, което направих на Джейни.

Ето!

Увеличавам картината и във фокус се появява тъмна, влажна и лъскава улица.

Това там съм аз. Красива в розово и златно.

Аз съм в Дъблин. Вечер е. Вървя по паважа на Темпъл Бар. Аз съм жива и пращя от енергия. Няма нищо, което да наподобява дори слабо неотдавнашен досег до смъртта. Той може да те накара да се чувстваш по-голям от живота.