Карън Монинг: Търсенето на скритата истина

Мак: Първи ноември, 11,18 ч. сутринта

Смърт. Мор. Глад.

Те ме обграждат, моите любовници, ужасяващите Ънсийли принцове.

Кой да помисли, че разрушението може да е толкова красиво? Прелъстително. Всепоглъщащо.

Четвъртият ми любовник... Война? Той ме обсипва с нежност. Има ирония, като си помислиш, че той е носителят на Хаос, създател на Бедствие, творец на Лудост... Ако това е той. Не мога да видя лицето му, независимо колко се старая. Защо се крие?

Той гали кожата ми с ръце от огън. Аз горя, кожата ми става на мехури, костите ми се топят от сексуална жега, която никой човек не може да издържи. Похотта ме поглъща. Извивам гръб и моля за още с пресъхнал език и напукани устни. Той гаси жаждата ми с питие, докато изпълва тялото ми. Течност се разлива по езика ми, капе по гърлото ми. Разтърсвам се. Той се движи в мен. Зървам кожа, мускул, проблясва татуировка. Все още е без лице. Ужасява ме този, който се прикрива.

Чувам как някой лае команди в далечината. Чувам много неща, но не разбирам нищо. Знам, че съм попаднала във вражески ръце. Знам също, че скоро вече дори това няма да знам. Ще бъда При-я -пристрастена към секс с Фае, ще повярвам, че няма друго място, където бих предпочела да бъда.

Ако мислите ми бяха достатъчно последователни, за да се оформят изречения, щях да ви кажа, че преди смятах, че животът се развива линеарно. Че хората се раждат и отиват... каква беше онази човешка дума? Обличах се за него всеки ден. Имаше момчета. Много, сладки момчета. Мислех, че светът се върти около тях.

Езикът му е в устата ми и разкъсва душата ми на парчета. Помогнетеминякойдамипомогне молявипомогнетеминакарайтегодаспре накарайтегидасемахнат.

Училище. Това е думата, която търсех. След него си намираш работа. Съпруг. Имаш... какво бяха те? Фае не могат да ги имат. Не ги разбират. Безценни малки животи. Бебета! Ако имаш късмет, водиш пълноценен живот и остаряваш с някого, когото обичаш. После ковчези. Дървото блести. Плача. Сестра? Лошо! Споменът боли! Махни го!

Те са в утробата ми. Искат сърцето ми. Разкъсват го. Тъпчат се със страстта, която не могат да почувстват. Студ. Как може огънят да е толкова студен?

Фокусирай се, Мак! Важно е. Намери думи! Дишай дълбоко! Не мисли за това, което се случва с теб! Виждам. Служа. Закрилям. Други в риск. Толкова много умряха. Не може да е за нищо. Мисли за Дани! Тя е като теб отвътре, под това наперено юношеско поведение и зад този поглед, който казва, че е преживяла твърде много.

Изпитвам оргазъм след оргазъм, без да спирам. Аз съм оргазъм. Удоволствие-болка. Остро! Стопяващо ума, разкъсващо душата. Колкото повече ме изпълват, толкова по-празна се чувствам. То се изплъзва, всичко се изплъзва, но преди да си отиде, преди да изчезне напълно, спохожда ме един омразен миг на яснота и виждам, че...

Повечето от това, което съм вярвала за себе си и за живота, съм го извлякла от съвременните медии, без да поставям нищо под въпрос. Ако не бях сигурна как да се държа в даден момент, търсех в ума си филм или телевизионен сериал, който съм гледала и в който има подобна ситуация, и правех това, което правеха героите там. Като гъба попивах от обкръжението си и се превръщах в негов вторичен продукт.

Не мисля, че изобщо някога съм поглеждала нагоре към небето, чудейки се дали има други разумни същества във Вселената освен човешката раса. Знам, че никога не съм поглеждала към земята под краката си и не съм размишлявала за моята собствена смъртност. Вървях невиждаща през напоените с аромат на магнолия дни, сляпа като къртица за всичко, освен за момчета, мода, сила, секс и каквото там би ме накарало да се чувствам добре в съответния момент.

Но това са признания, които бих направила, ако можех да говоря, а не мога. Срамувам се. Толкова се срамувам.

Коя си ти, мамка му? Някой ми изкрещя този въпрос наскоро... името му ми се изплъзва. Някой, който ме плаши. Вълнува ме.