Кевин Андерсън: Скритата империя

„Скритата империя“ е първата книга от научнофантастичния епос „Сага за седемте слънца“, изпълнен с извънземни раси, дворцови интриги, романтика и чудеса с галактически мащаби. В тази поредица не се разказва за технически устройства и уравнения, а се проследяват семейни интриги, любов и трагедии, разкош и великолепие сред съперничещите си раси в една разрастваща се междузвездна империя. Този научнофантастичен епос може да се сравни с фентъзи поредицата на Робърт Джордан „Колелото на времето“ или романите за Шанара на Тери Брукс.

С успеха ми с „Дюн“, „Междузвездни войни“ и „Досиетата X“ и одобрението на критиката за оригиналните ми романи, аз се подготвям за този проект през цялата си писателска кариера. Комбинирах всичките си любими съставки, за да създам истинско литературно пиршество, като използвах най-хубавите рецепти — от екзотични мезета до месо за основно ястие и възхитителни десерти — и всички съдове от творческата си кухня. Имах свободата да нарисувам тази епична история върху платно с мащабите на Сесил Б. де Мил, разкриващо герои, светове, идеи и удивителни приключения. Клавиатурата ми едва успяваше да догонва развитието на сюжета. Вече съм свършил Книга 2 и повествованието продължава да става все по-сложно и да ми носи удовлетворение като писател. Никога през живота си не съм си прекарвал по-добре!

Всеки том ще излиза редовно и читателите винаги ще знаят кога да очакват следващата част от историята. Поредицата е продадена във Великобритания и Германия. „Уайлдсторм/ДС Комикс“ ще публикува графичен роман преди излизането на самата сага, а „Рикордид Букс“ ще произведат аудиокниги.

Е, още как да проявя ентусиазма си за този проект? Реших лично да подпиша всеки екземпляр от предварителния тираж на „Скритата империя“. Надявам се, че това надзъртане в Книга 1 ще ви хареса — тя е само върхът на айсберга.

Искрено Ваш, Кевин Дж. Андерсън

По време на създаването, написването и редактирането на тази поредица много хора ми помагаха със своите съвети и ентусиазъм. Искам да благодаря конкретно на Бетси Мичъл и Джейми Ливайн от „Уорнър Аспект“ и Джон Джаролд от „Саймън & Шустър — Ю Кей“, Мат Байълър, Робърт Готлиб, Мая Перес и Черил Капитани от „Трайдънт Медия Груп“, Лари Шапиро от „Криейтив Артистс Ейджънси“, Джеф Мариот и Джон Ний от „Уайлдсторм/ДС Комикс“, както и на художниците Стивън Юл и Игор Корди.

Както обикновено, Катрин Сидор от „Уърдфайър Инк.“ положи сто и петдесет процентови усилия да транскрибира моите записи на главите (и да не изостава от мен), а също коригираше текста и правеше общи забележки по него. Даян Джоунс ми помогна с проницателните си въпроси, предложения и спонтанни дискусии. Грегъри Бенфорд ми помогна да проектирам кликиския факелен метод. Брайън Хърбърт ме подкрепяше още от самото начало.

И разбира се, жена ми Ребека Мойста ми помогна по безброй начини, и пред, и зад кулисите.

В безопасна орбита високо над газовия гигант Маргарет гледаше през наблюдателния илюминатор грамадните колкото континенти урагани и облаци долу. Чудеше се за колко време след началото на експеримента ще се възпламени цялата планета.

Ансиър бе пастелна сфера от водород и смесени газове, пет пъти по-голяма от Юпитер. Луните обграждаха газовия гигант като кутрета, които се притискат към майка си. Четирите най-интересни бяха големи тела от лед и скала, наречени Джак, Бен, Джордж и Кристофър по имената на първите четирима велики крале на Теранския ханзейски съюз. Ако днешният опит се окажеше успешен, тези луни щяха да бъдат тераформирани в земни колонии.

Ако кликиският факел не успееше, кариерата на Маргарет Коликос щеше да претърпи провал заедно с него. Но тя щеше да оцелее. Като ксеноархеолози, двамата със съпруга й Луис бяха свикнали да работят в блажена неизвестност.

В подготовка за експеримента техническата наблюдателна платформа гъмжеше от учени, инженери и политически наблюдатели. Макар че Маргарет нямаше нищо общо със самия опит, присъствието й беше задължително. Знаменитост. Трябваше да си направи добра реклама. В края на краищата бе открила сред развалините извънземен уред.

Тя отметна прошарената си кестенява коса зад ушите си, огледа се и видя, че Луис се хили като момче. Бяха женени от десетилетия и никога не бяха работили разделени. От години не го беше виждала в елегантен официален костюм. Сега видя, че възбудата му доставя наслада, и се усмихна.