Кевин Андерсън: Скритата империя

— Уви, новото слънце ще гори само сто хиляди години, но това ни дава предостатъчно време да превърнем четирите луни в продуктивни колонии на Ханзата. Всъщност, от наша гледна точка, цяла вечност.

Базил кимна наум. Типично дребномащабно мислене, но полезно. След като Земята бе елемент от много по-голяма галактическа мрежа обаче, истински далновидните хора трябваше да действат в съвсем различни хронологични граници. Човешката история бе съвсем малка част от картината.

Зачуди се колко души ще разберат обяснението. Това отчасти бе отговорът, разбира се, ала исполинските илдирийски бойни кораби, които стояха на пост, му напомняха за истинските причини за тази екстравагантна демонстрация.

Трябваше да изпробват кликиския факел не защото отчаяно се нуждаеха от жизнено пространство — имаше много повече приемливи светове за колонизиране, отколкото хората някога можеха да заселят. Не, правеха го от политическо високомерие. Ханзата трябваше да докаже, че хората наистина могат да направят такова нещо, такъв величествен и екстравагантен жест.

Сто осемдесет и три години преди това Илдирийската империя бе избавила теранските заселнически кораби от безцелните им космически пътешествия. Илдирийците бяха дали на хората своя скоростен космически двигател и бяха приели Земята в растящата си галактическа общност. Хората смятаха Илдирийската империя за доброжелателен съюзник, но от известно време Базил внимателно наблюдаваше извънземните.

Древната цивилизация беше в застой — богата на ритуали и история, ала на съвсем малко нови идеи. Хората бяха онези, които усъвършенстваха илдирийския космически двигател. Ентусиазирани колонизатори и предприемачи — дори космическата циганска измет на скитническите кланове — бързо бяха запълнили старите илдирийски обществени и търговски ниши и човекът само за няколко поколения бе утвърдил положението си.

Ханзата с шеметна скорост растеше, докато нейните тромави извънземни благодетели чезнеха. Базил беше убеден, че хората скоро ще завладеят боледуващата Империя. След демонстрацията на кликиския факел илдирийците щяха да бъдат впечатлени от теранските способности — и щяха да изгубят желание да изпитат човешкия нрав. До този момент извънземната империя не бе проявила никакви признаци на агресивност, но председателят не вярваше напълно на алтруистичните мотиви на потайните илдирийски съседи. Беше най-добре да им напомнят за човешките технически способности, при това по изключително фин начин.

По време на предстартовото броене Базил отиде да си вземе втора чаша шампанско.

Адар Кори’нх, върховният адмирал на илдирийския слънчев флот, наблюдаваше безумието на човеците от командния център на своя главен кораб.

Въпреки че резултатът от този безсмислен опит имаше важно значение за бъдещите отношения между Илдирийската империя и Теранския ханзейски съюз, адарът бе довел само септа, група от седем бойни кораба. Магът-император му беше заповядал да не проявява прекалено голям интерес към събитието. Никой илдириец не биваше твърде много да се впечатлява от каквито и да било действия на тези парвенюта.

Въпреки това беше въпрос на гордост Кори’нх да ремонтира корабите, да изрисува знаците на корпусите им и да прибави зашеметяващи светещи ивици като първични обозначения. Корабите му приличаха на пъстри дълбокоморски същества, готвещи се за предбрачен танц. Слънчевият флот разбираше от грандиозни зрелища и военни спектакли много повече от хората.

Председателят на Ханзата го бе поканил на наблюдателната платформа, откъдето можеше да проследи изкуственото възпламеняване на газовия гигант. Адарът обаче беше предпочел да остане тук, в командния център. Засега. Щом започнеше самият експеримент, той щеше да се появи с политически допустимо закъснение.

Кори’нх бе теснолик хибрид между благородник и воин, подобно на всички висши офицери в слънчевия флот. Лицето му беше гладко, с хуманоидни черти, защото по-висшите раси приличаха на единствения човешки род. Въпреки физическите си прилики обаче илдирийците принципно се различаваха от теранците, особено по сърцата и умовете си.

Кожата на Кори’нх имаше сивкав оттенък. Главата му бе гладка, освен буйната качулка, свита назад по темето му, символ на високия му ранг. Адарската униформа се състоеше само от една дреха — дълга туника от многопластови сиви и сини люспи, стегната с колан на кръста.