Кевин Андерсън: Скритата империя

Бенето наблюдаваше всички подробности, които щеше да предаде чрез молитва до нетърпеливата и любопитна световна гора. Въпреки че беше втори син на терокската управляваща фамилия, той не изпълняваше тук друга задача, освен мигновено да съобщава новините за амбициозния експеримент по световните дървета, много по-бърз метод от обикновените електромагнитни комуникации, които дори със скоростта на светлината щяха да отнемат месеци и дори години, докато стигнат до най-близкия ханзейски аванпост.

С помощта на свързаните помежду си дървета всеки зелен жрец можеше да се свързва с всеки от другарите си, независимо къде се намираше. Всяко дърво бе проявление на цялата световна гора, всички дървета бяха еднакви квантови образи. Каквото знаеше една фиданка, го знаеха всички, и зелените жреци можеха да черпят от този информационен резервоар, когато пожелаят.

Докато зрителите наблюдаваха как котвите на червейната дупка изчезват в облаците на Ансиър, Бенето отново докосна дръвчето и остави ума си да потече по ствола. Мислите му постепенно изплуваха в родните му краища на световната гора. Когато очите му се фокусираха, той видя, че председателят Венцеслас изпитателно се е вторачил в него.

Изражението на Бенето остана спокойно и достойно. Татуираното му лице беше красиво и благородно. Очите му имаха рудиментни епикантни гънки, които им придаваха вид на заоблени бадеми.

— Баща ми Идрис и майка ми Алекса изразяват молитвите на целия терокски народ за успех на този експеримент.

— Винаги съм оценявал милите думи на твоите родители, макар че предпочитам Терок да имаше по-официални делови отношения с Ханзата — отвърна Базил.

Гласът на Бенето остана неутрален.

— Плановете и желанията на световната гора невинаги съвпадат с потребностите на Ханзата, председателю. Ще е по-добре обаче да обсъдиш тези въпроси с по-големия ми брат Рейналд или сестра ми Сарейн. Те имат по-делови наклонности от мен. — Той докосна напомнящите на пера листа на фиданката, сякаш за да подчертае жреческия си статус. — Като втори син, моята съдба винаги ще е да служа на световната гора.

— И възхитително си вършиш работата. Не исках да те смутя.

— С подкрепата и благосклонността на световните дървета аз рядко се смущавам.

Младежът не си представяше друго призвание. Заради знатния му произход, от Бенето се очакваше да участва в пищни прояви като това зрелище. Той обаче не искаше да изпълнява жреческите си задължения само заради зрелището. Ако имаше избор, предпочиташе да помага за разпространението на световната гора в Спиралния ръкав, за да могат фиданките да растат и на други планети.

Зелените жреци бяха малцина и техните жизненоважни способности за установяване на телевръзка толкова много се търсеха, че някои мисионери живееха в разкошни имения, поддържани от Ханзата или колониалните правителства, и получаваха много пари, за да пращат и получават мигновени съобщения. Други обаче водеха по-аскетичен живот и просто садяха дръвчетата и се грижеха за тях. Това предпочиташе да прави и Бенето.

Ханзата бе поискала да наеме колкото може повече жреци, но търговците и политиците постоянно трябваше да се разочароват. Макар ханзейските пратеници да твърдяха, че жреците трябвало да обслужват интересите на човечеството, отец Идрис и майка Алекса нямаха желание да разширяват личната си власт и оставяха жреците сами да избират какво да правят.

Жреците грижливо избираха здрави екземпляри от разумната гора на Терок и ги разпространяваха на колониалните светове или ги носеха със себе си на търговските кораби. Световната гора не изпитваше толкова голяма нужда от светлина и тор, колкото от нова информация, сведения, които да съхранява във взаимосвързаната си полуразумна мрежа. Зелените жреци имаха задачата да разпространяват световната гора колкото може по-надалеч — а не да служат на земния търговски конгломерат.

Поколения ханзейски учени се бяха опитвали да проумеят мигновената квантова комуникация на свързаните помежду си дървета, ала не бяха успели. Единствено световните дървета бяха в състояние да установяват телевръзка и само зелените жреци можеха да общуват по горската мрежа. Нерешимият проблем направо хвърляше учените в ярост.

Въпреки цялата техника и човешка сила, които Ханзата бе вложила в експеримента с кликиския факел, той не можеше да започне без мистичния жрец и неговото дърво…

На борда на техническата наблюдателна платформа председателят Венцеслас плесна с поддържаните си ръце.