Кевин Андерсън - Скритата империя

— Готово. Това е всичко. — Аркас погледна техниците, които надаваха ликуващи викове.

Освободени от оковите на гравитацията, ефирните останки от газообразното струпване се разнесоха като паяжини.

Неутронната звезда се понесе към Ансиър като бомба от невъобразима величина.

Луис ловко разблъска другите зрители и двамата с Маргарет се добраха до наредените в кръг столове. Базил Венцеслас застана до тях.

— След секунди ще разберем — рече им той. — Зеленият жрец казва, че другият край на червейната дупка бил отворен. Неутронната звезда е на път.

Доктор Серизава — плешивото му теме лъщеше от пот — се обърна от илюминатора към репортерите и камерите.

— Отсамният край на червейната дупка е свързан с ядрото на газовия гигант. Когато свръхплътната звезда стигне до Ансиър, ще последва най-мощният взрив на енергия, предизвикан от човек. — Като отново заръкомаха, той побърза да прибави: — Но не се бойте, ще минат часове, докато ударната вълна премине през атмосферните пластове. Достатъчно далеч сме от Ансиър и няма да пострадаме.

Невероятната маса на неутронната звезда стигна до металното ядро на газовия гигант като гюле и прибави достатъчно маса и енергия за възпламеняването. Серизава видя данните и радостно възкликна. Техници триумфално размахваха ръце. Въпреки че външната обвивка на Ансиър оставаше спокойна, във вътрешните пластове започваха конвулсивни промени. Базил Венцеслас заръкопляска, другите зрители последваха примера му.

— Неутронната звезда е много по-малка, но безкрайно по-плътна, като диамант в желе. В момента материята на Ансиър пада навътре към ядрото му. — Серизава погледна данните, после часовника си. — Най-много след час ще постигнем плътността, необходима за водородния синтез, процеса на енергиен пренос, протичащ във всяка обикновена звезда.

Маргарет се втренчи в сферичната форма, която скоро щеше да се превърне в слънце. Ансиър беше толкова огромен, че макар неутронната звезда да бе улучила ядрото му, не се забелязваше непосредствена промяна. В различни пластове на облаците бяха спуснати маркери и детектори, които щяха да регистрират радиационната ударна вълна.

Археоложката се наведе напред и целуна загрубялата от работата на открито буза на Луис.

— Успяхме, старче. — Двамата си бяха свършили работата още в началото и сега можеха спокойно да наблюдават крайните резултати. Пред очите им в дълбините се развихряше космически хаос.

— Е, докторе, само прибавянето на цялата тази тежест ли взривява планетата? — попита един застанал зад нея репортер.

— Всъщност е маса, а не тежест — поправи го Серизава. — Но това няма значение. Разбирате ли, внезапното прехвърляне на неутронната звезда във вътрешността на планетата й придава отрицателна енергия — всъщност потенциална енергия. За да се изпълни законът за съхранение на енергията, е нужен огромен приток на кинетична енергия, която идва чрез термодинамиката на червейната дупка под формата на топлина. Тя от своя страна предизвиква реакциите, които възпламеняват газовия гигант и го превръщат в звезда. Това ще стане след миг. — Очите му припламнаха. — Е, след няколко дни, но трябва да разглеждате всичко в перспектива.

Обикновено преносът на топлина в звезда бе невероятно бавен процес. Фотоните стигат от ядрото до повърхността за хиляди години и по целия път взаимодействат с газовите молекули, биват поглъщани и отново излъчвани, за да се сблъскат с друг газов атом.

— Просто гледайте и ще видите какво искам да кажа — завърши Серизава.

След няколко часа интересът към новините отслабна. Промените бяха бавни, въпреки че исполинското кълбо наистина се свиваше. Разположените дълбоко в атмосферата детектори показваха, че ядрените огньове се разпространяват навън като приливна вълна. Когато тя достигнеше повърхността на планетата, Ансиър щеше да заблести като електрическа крушка.

През разкъсванията в ураганите започнаха да се виждат първите проблясъци. Вихреха се пастелни петна, които предполагаха диво разместване на пластове в дълбините. До това зрелище бе довел направеният от Маргарет превод на кликиските записи, ала тя не знаеше дали да се гордее, или да се ужасява от гледката.

Илдирийската септа потвърди успеха на кликиския факел. Облечен в официална униформа, извънземният адар Кори’нх пристигна със совалка на наблюдателната платформа, за да проследи продължаващия звезден колапс. Маргарет посрещна адара с любопитство и тревога — никога не беше разговаряла с илдириец.