Кевин Андерсън - Скритата империя

Реймънд Агуера ловко си проправяше път през джунглата от лакти и ръце. Младежът не се страхуваше от джебчии, тъй като можеше да усети всеки крадец, да го надхитри и да се измъкне преди онзи да му посегне. Освен това джобовете му бяха празни. Просто искаше да погледа зрелището.

Реймънд бе интелигентен и поразително красив четиринадесетгодишен хлапак с тъмна коса, слабо тяло и широка усмивка. Имаше малко приятели и още по-малко преимущества, освен онези, които сам си осигуряваше. Суровият живот го беше направил жилав и мускулест и това често изненадваше хората, които го предизвикваха, въпреки че той предпочиташе да се извинява и в крайна сметка да прекатурва маси, вместо да участва в побои.

Той се привеждаше и се промъкваше напред толкова сръчно, че зрителите на първия ред изобщо не забелязаха новопоявилия се сред тях младеж. Тъй като всеки ден се бореше просто да осигури храна за себе си, майка си и братята си, Реймънд не обръщаше внимание на политиката. Но обичаше да гледа представленията. В небето с дирижабли, безмоторни самолети и балони летяха хората, които можеха да си позволят скъпото удоволствие да гледат Двореца от въздуха. Ехтяха гонгове, още по-оглушителни от овациите на публиката.

На големия балкон на Двореца на шепота се появиха пъстри придворни униформи — кралската гвардия и министрите. Докато един дякон на единството четеше познато заклинание и молитва, знаменосци развиха пъстрото знаме на Теранския ханзейски съюз — изображение на Земята, заобиколено от три концентрични кръга.

Кралят — старец, който без прекалено екстравагантните си одежди нямаше да изглежда по-внушително от придворните, тежко излезе на балкона, сякаш бе репетирал всяка стъпка. Когато вдигна ръце, широките му ръкави се свлякоха до лактите. По пръстените и скъпоценните камъни на короната му заискриха слънчеви проблясъци.

— Днес ще ви говоря за една велика победа на човешката изобретателност и енергия. — Усилените от високоговорителите думи на крал Фредерик ехтяха над целия площад. Той имаше плътен баритонов глас на божество, дълбок и еклив. — В системата на Ансиър ние предизвикахме раждането на нова звезда, която ще хвърли своята животворна топлина и светлина върху четири девствени свята, очакващи човешки заселници.

След като бяха слушали в благоговейно мълчание, хората отново зааплодираха. Реймънд се усмихна на престорената им изненада — вече всички знаеха предварително обявената цел на събирането.

— Настъпи моментът да запалим още четири факела в Дворцовия квартал! — Докато ехото на гласа му заглъхваше, кралят направи величествен жест.

На повечето стълбове и куполи пращяха вечни пламъци. Всеки факел символизираше една теранска колония, подписала Хартата на Ханзата и положила клетва за вярност към стария крал.

— Давам ви тези нови четири луни, които носят имената на моите славни предшественици, първите четирима велики крале на Теранския ханзейски съюз. Бен! — От върха на високата кула на пешеходния мост над Кралския канал с рев изригна огнен стълб. — Джордж! Кристофър! И Джак! — Щом изричаше всяко име, на върховете на неосветените кули по моста засияваше нов факел.

Ледът на четирите луни още не се бе стопил и първите тераформиращи групи щяха да кацнат едва след като се стабилизират тектоничните движения. И все пак Реймънд се радваше заедно с публиката, като гледаше как кралят заявява властта си над четири нови свята. Какво великолепно представление!

Засвириха оркестри и във въздуха заблестяха огледални серпантини, разпръсквани от носещите се в небето цепелини. Крал Фредерик обяви ден на всенароден празник. Населението се радваше на всеки повод за веселие. Може би затова всички толкова много обичаха краля.

Фредерик побърза да се върне в тихия покой на Двореца на шепота и Реймънд изпита известна загриженост. Кралят изглеждаше самотен, навярно дори нещастен, сякаш се бе уморил да живее пред толкова много погледи. Младежът съчувстваше на владетеля, тъй като самият той по цял ден беше съвсем невидим за големия свят.

Заскита се сред сергиите и продавачите на сувенири. Огромните фризове по фасадите на Двореца на шепота изобразяваха исторически събития: изстрелването на единадесетте грамадни заселнически кораба, първата среща с илдирийците, които предлагаха своя космически двигател и галактическата си цивилизация. На всеки кръгъл час холографските фризове се раздвижваха и сцените оживяваха: статуите около фонтаните вдигаха ръце, каменните ангели размахваха криле, исторически генерали караха конете си да се изправят на два крака.