Карън Монинг: Търсенето на скритата истина

Животът изобщо не е линеарен.

Случва се в проблясъците на мълнията. Толкова бързо, че не виждаш да идват към теб моментите, които те оставят да лежиш студена, докато не заприличаш на Уили Койота, размазан като палачинка от Бързоходеца, жертва на собствените ти сложни схеми.

Мъртва сестра. Завещание от лъжи. Нежелано наследство на древна кръв. Невъзможна мисия. Книга, която е звяр, която е абсолютната мощ и който пръв сложи ръце на нея, решава съдбата на света. Може би на всички светове.

Глупава шийте зряща! Толкова сигурна, че си се насочила в правилната посока.

Тук и сега... не на някаква магистрала от анимационен филм, от която мога да се изчегъртам, да се изправя и магически да се напомпам отново, а на студения каменен под на църква, гола, изгубена, обградена от Секс-до-смърт-Фае... усещам, че най-могъщото ми оръжие, това, от което се заклех никога повече да не се отказвам -надеждата, - се изплъзва. Копието ми отдавна го няма. Волята ми е...

Воля? Какво е воля? Познавам ли тази дума? Знаела ли съм я някога?

Той. Той е тук. Този, който уби Алина. Моля те, моля те, моля те, не му позволявай да ме докосва!

Докосва ли ме? Той ли е четвъртият? Защо се прикрива?

Когато стените се сгромолясват, това е въпросът, който има значение. Кой си ти?

Воня на секс и на тяхната миризма - тъмни, опияняващи подправки. Нямам усещане за време или за място. Те са вътре в мен и не мога да ги извадя. И как можах да съм такава глупачка, за да повярвам, че в критичния момент, когато светът ми се разпада, някакъв рицар в блестящи доспехи ще дойде с гръм на бял жребец, ще пристигне гладко и мрачно на зловещо тих харли или ще се появи в проблясък на златно избавление, призован от име, поставено на езика ми, и ще ме спаси? С какво бях отгледана? С приказки ли?

Не от този вид. Това са приказки, на които ние трябваше да учим дъщерите си. Преди няколко хиляди години сме го правили. Но сме станали небрежни и самодоволни и когато Древните изглежда са си отишли тихо, сме си позволили да забравим Старите начини. Наслаждавали сме се на лудостта по модерните технологии и сме забравили най-важния от всички въпроси.

Коя си ти, мамка му?

Тук на пода, в последните ми мигове... последното велико ура на МакКайла Лейн... виждам, че отговорът е във всичко, което някога съм била.

Аз съм никоя.

Дани: Първи ноември, 2,58 ч. следобед

Хей, това съм аз - Дани! Ще поема за малко. И е шебано добре, 'щот Мак е загазила сериозно. Всички сме. Снощи всичко се промени. Краят на света дойде. Такива ми ти работи. Ъ-хъ, толкова е лошо. Световете на Фае и на хора се сблъскаха в най-големия бум от Сътворението насам и всичко се обърка.

Шебаните Сенки са на свобода в шебания манастир. Ро щеше да избие покрива, крещеше, че Мак ни е предала. Нареди ни да я намерим. Да я доведем жива или мъртва. Да я застреляме, ако трябва, каза тя. Да я държим далеч от врага, защото е твърде могъщо оръжие, за да бъде използвано срещу нас. Тя е единствената, която може да проследи Шинсар Дъб. Не можем да позволим да попадне в грешни ръце, а Ро казва, че всички ръце, освен нейните, са грешни.

Научих някои неща за Мак и ако тя разбере това, би ме убила. Добре е, че не знае. Не искам да се бия с Мак.

Но ето че я търся.

Не вярвам тя да е заредила Кълбото със Сенки. Но почти всички останали вярват. Те не познават Мак като мен. Аз познавам Мак, сякаш сме сестри. Няма начин тя да ни е предала.

Седемстотин и тринайсет от нас бяха живи в манастира в пет часа миналата вечер. Петстотин двайсет и две шийте зрящи бяха останали при последното преброяване. Вземаме си Дъблин обратно. Търсим Мак. Сритваме всеки Фае задник, който видим по пътя.

Още няма и следа от нея. Но сме поели във вярната посока. В града има епицентър на сила, смърдящ гадно на Фае, толкова убийствен, колкото гъба от ядрена експлозия. Всички го усещаме. Вкусваме го. На практика виждаме как виси във въздуха. Дори не говорим една с друга. Няма нужда. Ако Мак е още в Дъблин, това е мястото, където вероятно се намира - право напред. Няма начин някой шийте зрящ да се отвърне от такова придърпване. Надявам се тя да им рендосва задниците с копието. Ще се бием гръб до гръб, както преди няколко нощи.

Но имам едно гадно чувство в стомаха си...

Глупости, мамка му! Не ми се гади. Никога не ми се гади. Гаденето ******ebook converter DEMO - www.ebook-converter.com*******

е за слабачки и позьорки. Мак може да се грижи за себе си. Тя е най-силна от всички ни.

- Не и от мен - промърморвам наперено и се ухилвам.