Кристофър Райд - Проклятието на инките

- Осем години са повече, отколкото би трябвало да дам - тихо рече той.

- Космическите нишки на вселената не свързват всяко място и всяко време - спокойно каза Дейвин. - Единственият начин да те пратим в Китай през 1900 г. е да съчетаем двете мисии - „Ездра“ и „Неемия“. За да се върнеш обратно, ще трябва да чакаш до 1908 година. Само така може да бъде изпълнена и мисия „Неемия“. Това е най-ранната възможна дата.

Уилсън го посочи обвинително с пръст.

- Ти и екипът ти сте омазали нещата, а аз трябва да плащам сметката. Господи! Трябваше да ми каже­те по-рано. Така поне щях да имам възможност да се сбогувам.

Крясъците го върнаха в настоящето, докато си про­биваше път към предните редици на тълпата. Един от войниците го забеляза да излиза от първата редица и рязко му даде знак с пушката си да отстъпи назад.

- Не бива да приближаваш! - извика той на ис­пански.

Уилсън продължи да изкачва стъпалата, леко на­вел глава; широката периферия на шапката гаранти­раше, че няма да установят контакт очи в очи.

- На никого не е позволено да приближава църк­вата!

Уилсън се канеше да каже, че е дошъл от далечна страна да се помоли на това място, но когато вдигна глава и за първи път видя истински базиликата, кръв­та му се вледени.

На голям кръст високо на стената на дясната кам­банария беше провесен гол мъж - по-ужасна и шо­кираща гледка, отколкото можеше да си представи. Дланите и стъпалата на мъртвия бяха заковани за дебелото дърво с огромни стоманени пирони - той беше разпнат. Очите му бяха отворени, почернелият език - изплезен. Обезобразеното му тяло бе в ужасно състояние, цялото в синини, които вероятно са били там няколко дни преди нещастникът най-сетне да посрещне края си. Едва сега Уилсън разбра, че гнев­ната тълпа крещи ругатни и излива яростта си върху трупа, а не върху църквата.

Пое дълбоко дъх. Историята, която бе изучавал, не включваше разпятие на стените на базиликата през 1908 г., нито пък убийство на свещеник в сама­та църква.

Войникът се отдели от редицата си и бързо го приближи.

- Трябва да освободите площадката, чужденецо! - нареди той. - Назад!

- Ще ми кажеш кой е онзи човек, редник - каза Уилсън на безупречен испански и със снизходителен тон. - Ще ми кажеш незабавно.

- Трябва да се махнете от площадката! - повтори войникът.

Уилсън присви очи.

- Нямаш представа с кого си имаш работа, момче. Ще ми кажеш кой е онзи човек!

Войникът погледна през рамо към капитана си, но офицерът явно нямаше желание да се намесва. Съ­дейки по изражението му, той бе съсредоточен пове­че върху гневната тълпа, отколкото върху неприят­ностите, които би могъл да му причини някакъв си бял чужденец.

- Трябва да говоря с капитана ти. - Уилсън се опи­та да заобиколи редника, но той му препречи пътя с пушката си.

- Не може, сеньор!

- Аз съм много важен човек! - сурово рече Уил­сън. - Разбираш ли? Имам вземане-даване с прези­дента ви в Лима. Трябва да ми кажеш онова, което искам да знам, или ще си имаш сериозни неприят­ности, момче.

Уилсън разбираше, че демонстрирането на пре­възходство е добра тактика спрямо повечето южноамериканци. Местните често се страхуваха от чуж­денци и беше нормално да се подчиняват на всяка заповед, независимо каква е тя, стига да бъде дадена достатъчно твърдо.

- Не мога да ви кажа, сеньор. - Войникът отново погледна към капитана си.

- Президентът Пардо ще бъде ужасен от случи­лото се тук - каза Уилсън и безцеремонно мушна с пръст гърдите на войника. - Ще му кажа, че не си ми оказал съдействие!

- Моля ви, сеньор. Това ужасно положение... - войникът стрелна с поглед разпнатото тяло - ... е по лично нареждане на епископ Франсиско.

Уилсън погледна голия труп, провесен от камба­нарията на църквата. По китките и глезените имаше дълбоки ожулвания и засъхнала кръв, което означа­ваше, че човекът е бил вързан или държан в окови, преди да бъде прикован към кръста.

- Ще ми кажеш името на онзи нещастник и какво престъпление е извършил. В противен случай ще съ­общя за безочливостта ти на самия Пардо. Не бъди глупак, момче!

Войникът се озърна към капитана си, после отно­во погледна Уилсън.

- Името му е Корсел Сантияна, сеньор. - Той пог­ледна смутено гневната тълпа, сякаш не искаше да го чуят какво казва. Закри с длан устата си и продължи:

- Беше войник като мен... редник. Познавах го, преди да дезертира в планината преди повече от осем сед­мици. Не знаехме нищо за него, докато не се върна в Куско и уби монсеньор Пера по най-ужасен начин вътре в църквата. - Войникът посочи към високите врати на катедралата. - Свещеникът беше обезобра­зен до неузнаваемост с малък ловджийски нож.