Матю Райли - Храмът на инките

Дължа специална благодарност на няколко души.

На Натали Фриър — тя винаги е първият човек, който чете ръкописите ми, при това на откъси от по четиридесет страници. Отново ти благодаря за изключителното търпение, великодушие и помощ. На брат ми Стивън Райли — за неговата безрезервна вярност и точни бележки върху текста. (Някога споменавал ли съм, че той е автор на най-хубавия сценарий, който съм чел?)

На родителите ми, както винаги — за тяхната обич, окуражаване и подкрепа. На моя добър приятел Джон Шрутън — за това, че за трети път изигра ролята на опитна мишка. (Джон е първият, който чете книгите ми в завършен вид — още помня как четеше „Експлозивно“, докато гледахме крикет на игрището в Сидни.) На Ник Козлина — за бележките й върху ръкописа и на Саймън Козлина — за това, че ми позволи да дам на главния си герой неговото лице!

Трябва да спомена и за страхотните хора в „Пан Макмилън“. На Кейт Патърсън, моята издателка за това, че… хм… направи възможно всичко това. Нейните усилия да публикува трилъри за масовия читател в тази страна заслужават уважение. На Ана Макфарлин, моята редакторка — за това, че разкри най-доброто у мен. На всички търговски агенти в „Пан“ — те ежедневно работят на предните линии в книжарниците из цялата страна. И накрая огромна благодарност на Джейн Новак, моята агентка по връзките с обществеността в „Пан“ — за това, че ме закриля като тигрица и че разбра иронията, когато двамата с Ричард Стъбс говорихме за нея по националното радио!

Е, това е. А сега да започваме…

От: Холстън, Марк Дж.

„Изгубената цивилизация — завладяването на инките“

(Адвантидж Прес, Ню Йорк, 1996, с.12)

… Малко е да се каже, че завладяването на инките от испанските конквистадори може би представлява най-големият сблъсък на култури в историята на човешката еволюция.

Най-силната морска държава в света, въоръжена с изделията на най-модерната стоманолеярна техника в Европа, се сблъсква с най-могъщата империя, съществувала в двете Америки.

За нещастие на историците и благодарение главно на неутолимата алчност на Франсиско Писаро и неговите кръвожадни конквистадори, най-великата империя в Америка е и най-слабо познатата.

Плячкосването на империята на инките от Писаро и неговата армия през 1532 г. е сред най-жестоките в писаната история. Въоръжени с най-съкрушителното колониално оръжие — барутът — испанците проявяват „безпринципност, която би накарала Макиавели да потрепери“, както се изразява един автор от двадесети век.

Местните жени били изнасилвани в собствените им домове или принуждавани да работят в мръсни импровизирани бордеи. Мъжете масово били измъчвани — изгаряли очите им с въглени или отрязвали сухожилията им. Стотици деца били отвеждани на брега, където ги товарели на страшните робски галеони и ги откарвали в Европа.

Стените на градските храмове били ограбвани. Испанците претопявали на кюлчета златни пластини и свещени идоли, без изобщо да се замислят за тяхното културно значение.

Може би най-известната история за съкровищата на инките е тази за невероятното пътуване на Ернандо Писаро, брат на Франсиско, до крайбрежния град Пачакамак в търсене на легендарен идол. Както пише Франсиско де Херес в своето прочуто произведение „Verdadera relaciyn de la conquista de la Peru“ 1 1 Правдив разказ за завладяването на Перу (исп.). — Б.пр. , богатствата, които заграбил Ернандо по време на пътуването си до храма в Пачакамак (недалеч от Лима), имат почти митични размери.

По малкото останки от империята на инките — сгради, които испанците не разрушили, златни предмети, които инките изнесли от храмовете под прикритието на нощта — съвременните историци късче по късче събират оскъдни данни за тази някога велика цивилизация.

И резултатът е една империя на парадоксите.

Инките не познавали колелото, и все пак изградили най-широката пътна мрежа в двете Америки. Те не претопявали желязна руда, и все пак тяхното металообработване, главно на злато и сребро, било несравнимо. Нямали писменост, и все пак тяхната система на числови записи — пъстроцветни нишки, известни като кипуси — била невероятно точна. Известно е, че кипукамайоките, могъщите императорски бирници, разбирали винаги, когато липсвал дори само един сандал.