Матю Райли - Храмът на инките

Той стигна до третия етаж и забързано закрачи по коридора.

И после спря.

Пътя му препречваха двама души.

Войници.

Носеха пълни бойни униформи — каски, бронирани жилетки, пушки М–16 и т.н. Единият стоеше по средата на коридора, другият — малко по-нататък. От двете страни на кабинета му. Изглеждаха ужасно не на място — войници в университет.

Когато го видяха да се приближава, двамата рязко се насочиха към него. Кой знае защо Рейс неочаквано се почувства някак недостоен, недисциплиниран — може би заради спортното си сако, джинси и вратовръзка. В изтъркания си сак носеше екип за обедния бейзболен мач.

Когато се приближи до първия войник, той видя памучната зелена барета на главата му и нашивката с форма на полумесец на рамото, на която пишеше: „СПЕЦ ЧАСТИ“.

— Хм, здрасти. Аз съм Уилям Рейс. Аз…

— Всичко е наред, професор Рейс. Заповядайте. Очакват ви.

Рейс продължи нататък по коридора и стигна до втория войник. Той бе по-висок и по-едър от първия. Всъщност беше огромен, цяла планина — поне метър деветдесет и два — с меко красиво лице, тъмна коса и тесни кафяви очи, които не пропускаха нито едно движение. На джоба му пишеше „ВАН ЛЮЪН“. Трите нашивки на рамото показваха, че е сержант.

Уилям погледна към пушката му. От горната страна на цевта бе монтиран модерен лазерен мерник РАС–4С, а отдолу — гранатохвъргачка М–203. Сериозна работа.

Войникът отстъпи настрани и му позволи да влезе в собствения си кабинет.

Д-р Джон Бърнстийн седеше на кожения стол зад бюрото на Рейс и очевидно се чувстваше много неловко. Бърнстийн беше белокос петдесет и девет годишен мъж. Декан на Факултета за древни езици и шеф на Рейс.

В стаята имаше още трима души.

Двама военни и един цивилен.

Военните бяха облечени и въоръжени като охраната отвън — бойна униформа, каски, пушки М–16 с лазерни мерници — и изглеждаха в блестяща форма. Единият бе малко по-възрастен от другия. Той държеше каската си точно по устав, здраво притисната между лакътя и ребрата му. Имаше късо подстригана черна коса, която едва достигаше челото му. Светлокестенявите кичури на Рейс постоянно падаха в очите му.

Третият непознат в стаята, цивилният, седеше в стола за гости пред Бърнстийн. Той беше едър мъж с широки гърди, само по риза. Имаше чип нос и сурово лице с изострени от възрастта и отговорността черти. И позата му излъчваше спокойната увереност на човек, свикнал да му се подчиняват.

Рейс имаше чувството, че всички чакат в кабинета му от доста време.

Чакаха него.

— Добро утро, Уил — каза Джон Бърнстийн, излезе иззад бюрото и стисна ръката му. — Влизай. Чакай да те представя. Професор Уилям Рейс, полковник Франк Наш.

Едрият цивилен протегна десница. Здраво ръкостискане.

От запаса. Приятно ми е да се запознаем — рече той и измери с поглед Рейс. После посочи към двамата военни. — Това са капитан Скот и ефрейтор Кокрън от спецчастите на въоръжените сили на Съединените щати.

Зелени барети — почтително прошепна Бърнстийн в ухото на Рейс.

После деканът се прокашля.

Полковник… хм, искам да кажа, доктор Наш е от Службата по тактическа техника в Управлението за съвременни военни проучвания. Той се нуждае от нашата помощ.

Франк Наш подаде на Рейс служебната си карта. Уилям видя снимката му под червената емблема на УСВП с цял куп цифри и кодове отдолу. В единия край на картата минаваше магнитна лента. Под снимката се четяха думите: „ФРАНСИС К. НАШ, 03. ПОЛК.“ Доста внушителна карта. Тя сякаш надаваше оглушителен вик: важна личност.

Аха, каза си Рейс.

Беше чувал за УСВП. Това бе основният институт за проучване и разработки на Министерството на отбраната, управлението, изобретило Арпанет, военния предшественик на Интернет. УСВП също беше известно с участието си в свръхсекретния проект от 70-те години, довел до създаването на изтребителя F–117 стелт.

Честно казано, Рейс знаеше малко повече за УСВП поради простата причина, че брат му Мартин бе инженер-проектант в Управлението.

УСВП работеше съвместно с всеки от трите вида въоръжени сили на Съединените щати — сухопътните, военноморския флот и военновъздушните — по разработването на свръхмодерна военна техника: технологията стелт за военновъздушните сили, гъвкави бронирани жилетки за армията. Статутът на УСВП обаче беше такъв, че успехите му често се превръщаха в легенда. Говореше се например, че неотдавна са усъвършенствали J–7 — митичния реактивен носител, който щял да измести парашута — ала тези слухове все още не бяха потвърдени.