Матю Райли - Храмът на инките

А Службата по тактическа техника представляваше връх в арсенала на УСВП, перла в короната. Тя се занимаваше с разработването на сериозните неща. Стратегическо оръжие — проучвания, свързани с огромен риск, но и с изключителна възвръщаемост.

Рейс се зачуди какво би могла да иска от Факултета по древни езици на Нюйоркския университет Службата по тактическа техника на УСВП.

— Имате нужда от нашата помощ, така ли? — когато вдигна поглед от служебната карта на Наш, попита той.

— Ами всъщност имаме нужда от точно от вас.

От моята помощ, помисли си Рейс. Той четеше лекции по древни езици, главно класически и средновековен латински, както и малко френски, испански и немски. Не се сещаше за абсолютно нищо, с което да помогне на УСВП.

— За каква помощ става дума?

— Превод. Превод на ръкопис. Латински ръкопис отпреди четиристотин години.

— Ръкопис… — проточи Рейс. Такава молба не бе нещо необичайно. Често се обръщаха към него за преводи на средновековни ръкописи. В присъствието на въоръжени командоси обаче молбата определено ставаше необичайна.

Професор Рейс — рече Наш, — спешно се нуждаем от превода на въпросния документ. Самият документ всъщност дори още не е в Съединените щати. Искаме от вас да го получите на летището в Нюарк и да го преведете по пътя до нашата цел.

— По пътя ли? — изненада се Рейс. — Закъде?

— Боя се, че засега не мога да ви кажа.

Уилям се канеше да възрази, когато вратата внезапно се отвори и влезе друг войник. Той носеше радиостанция на гърба си, бързо се приближи до Наш и прошепна нещо в ухото му. Рейс долови думите „… заповед за мобилизация“.

— Кога? — попита полковникът.

— Преди десет минути.

Наш си погледна часовника.

— По дяволите.

Той отново се обърна към Рейс.

— Професор Рейс, нямаме много време, така че ще ви го кажа направо. Операцията е извънредно важна и е свързана с националната сигурност на Съединените щати. Но трябва да действаме незабавно. Само че, за да сме в състояние да го направим, имаме нужда от преводач. Специалист по средновековен латински. От вас.

— Кога?

Отвън ни чака кола.

Рейс мъчително преглътна.

— Не знам…

Усещаше, че всички в стаята са впили поглед в него. Внезапно стана нервен от перспективата за пътуване до неизвестно местоназначение в компанията на Франк Наш и група зелени барети в пълно бойно снаряжение. Чувстваше се под натиск.

— Ами Ед Девъру от Харвард? — попита Уилям. — Той е много по-добър специалист по средновековен латински от мен. Ще ви преведе документа по-бързо.

— Нямам нужда от най-добрия — отвърна Наш, — нито пък имам време да пътувам до Бостън. Брат ви спомена вашето име. Каза, че сте добър и че сте в Ню Йорк. Повече не ми трябва.

Рейс прехапа устни.

— През цялата операция ще имате лична охрана — продължи полковникът. — След трийсетина минути ще вземем ръкописа от Нюарк и веднага ще се качим на самолет. Ако всичко мине добре, ще сте превели документа докато кацнем. Даже няма да се наложи да слизате от самолета. А ако все пак слезете, ще ви пази отделение зелени барети.

Тези думи накараха Рейс да се намръщи.

— Професор Рейс, вие няма да сте единственият учен в тази операция. С нас ще са Уолтър Чеймбърс от Станфорд, Габриела Лопес от Принстън и Лорън О’Конър от…

Лорън О’Конър, помисли си Уилям.

От години не бе чувал това име.

Рейс я помнеше от следването си. Докато той изучаваше езици, тя караше специализация по теоретична физика. Ходеха заедно, ала връзката им приключи зле. Последната му информация за нея беше, че работи в отдела по ядрена физика в лабораториите „Ливърмор“.

Уилям погледна Наш. Чудеше се какво знае полковникът за тях двамата с Лорън — и дали не е подхвърлил името й нарочно.

Ако беше така, подходът му бе успял.

Освен всичко останало, тя притежаваше невероятен инстинкт за самосъхранение. Нямаше да се включи в такава операция, без да е сигурна в успеха й. Фактът, че се е съгласила да участва в авантюрата на Наш, незабавно и придаваше стабилност.

— Откъсването ви от университета ще бъде щедро компенсирано, професор Рейс.

— Не става дума за…

— Брат ви също участва в операцията — изненада го Наш. — Няма да дойде с нас, но ще работи с техническия екип във Вирджиния.

Марти, помисли си Уилям. Отдавна не го беше виждал — откакто преди девет години родителите им се бяха развели. Но щом и Марти участваше, може би…

— Съжалявам, професор Рейс, но трябва да тръгваме. Веднага. Чакам отговора ви.