Матю Райли - Шестте свещени камъка

0:00 Полунощ

20 август 2007

Място — неизвестно

В тъмна крипта под голям остров в най-отдалеченото кътче на света се провеждаше тайнствена церемония.

Поставяше се на мястото му безценен златен камък с пирамидална форма и кристал на върха.

Във въздуха се разнесе древно заклинание, чиито думи не бяха изговаряни от хилядолетия.

В мига, в който заклинанието бе изречено, мощен син лъч раздра звездното небе и освети Пирамидиона.

Единствените свидетели на церемонията бяха петима гневни мъже.

Когато всичко свърши, водачът на групата съобщи по сателитното радио:

— Ритуалът е извършен. На теория силата на Тартар е пречупена. Това обаче следва да се провери. Убийте един от тях утре в Ирак.

На следващия ден, на другия край на света, в разкъсвания от войната Ирак, командосът от австралийските специални сили Стивън Оукс бе прострелян от метежници. Шестима маскирани нападатели го издебнаха от засада в джипа му на един контролно-пропускателен пункт и буквално го разкъсаха с автоматни откоси.

Убийците му така и не бяха открити.

Това че войник на съюзническите сили е загинал по време на окупацията на Ирак, не бе нищо ново. Вече над 3200 американски войници бяха намерили смъртта си там.

По-необичайното в случая бе, че ставаше дума за австралиец.

А беше необичайно, защото куриозно или не, но след март 2006 не бе имало нито един случай на загинал австралиец по време на сражение, където и да било по света.

В действителност сред бойците на съюзническите сили в Ирак се знаеше, че австралийските войници имат свръхестествен късмет. През последните пет месеца те бяха оцелели до един при всички атаки и засади… в някои случаи просто като по чудо.

В действителност тази им способност да оцеляват във всякакви обстоятелства бе толкова добре известна на американските им колеги, че те смятаха за проява на здрав разум да стоят до австралиец по време на битка.

Но със смъртта на Стив Оукс на 21 август 2007 на този свръхестествен късмет бе сложен кървав и окончателен край.

На другия ден на един от най-влиятелните мъже в света бе предадено шифровано съобщение. Текстът му беше:

РАЗШИФРОВКА 061–7332/1A

НИВО: АЛФА-СУПЕР

САМО ЗА А–1

22 АВГУСТ 2007–10–24

НАЧАЛО НА ШИФРОГРАМАТА:

Обърни внимание на смъртта на австралийския войник Оукс в Ирак. Силата на Тартар е неутрализирана. Някой притежава другия Пирамидион.

Играта започва отново.

Сега трябва да намерим камъните.

КРАЙ НА ШИФРОГРАМАТА.

Недалеч от клисурата Ву,

Районът на Трите клисури

Провинция Съчуан, Централен Китай

1 декември 2007

Седнал на седалка, окачена на дълги въжета, и увиснал в почти пълен мрак, професор Макс Епер отчупи върха на сигнална ракета и освети подземната камера, в която се намираше.

— О… боже… — ахна той. — О… боже… мой…

Гледката наистина бе такава, че можеше да ти спре дъха.

Камерата представляваше почти идеален куб, изсечен в недрата на скалата, с размери може би 15 х 15 х 15 метра. И всеки квадратен сантиметър от стените беше покрит с издълбани надписи: знаци, символи, изображения и фигури.

Трябваше да внимава.

Кехлибарената светлина на ракетата разкриваше, че в пода точно под него има шахта, идеално подравнена с отвора в тавана. Зееше застрашително, а дълбочината на кладенеца не можеше да се определи.

В някои среди Макс Епер бе известен с позивната Магьосника — доста сполучливо избрано прозвище.

Беше на шейсет и седем, с развяваща се бяла брада и воднисти сини очи, които излъчваха топлина и интелигентност, и приличаше на съвременен Мерлин. Беше професор по археология в дъблинския Тринити Колидж и се говореше, че бил в състава на таен международен екип, който намерил и отново издигнал Златния пирамидион на Голямата пирамида в Гиза.

Магьосника отпусна въжетата, стъпи на пода, разкопча карабините и със страхопочитание загледа изписаните стени.

Някои от символите познаваше… китайски и дори тук-там египетски йероглифи. Това не бе неочаквано — преди много години собственик и проектант на тази тунелна система бе великият китайски философ Лао Дзъ. Освен че бил почитан мислител, Лао Дзъ бил още и велик пътешественик: беше известно, че през 4-ти век преди новата ера стигнал чак до Египет.