Матю Райли - Шестте свещени камъка

Уест погледна натам и видя в небето няколко летящи във формация черни точки.

На 500 километра оттук, в околностите на крайбрежния град Уиндъм, военните веднъж на две години провеждаха съвместно с американците учението „Бумеранг“. Беше всеобхватно мероприятие и включваше всички родове войски на двете страни: флота, пехота и въздушни сили.

Тази година обаче в „Бумеранг“ имаше една особеност — за първи път участваха и китайците. Не че някой хранеше особени илюзии. Под егидата на неутрална Австралия (която поддържаше с Китай значителни търговски връзки, а с американците дългогодишно военно сътрудничество) Китай и Америка — „двете най-яки момчета в квартала“ — искаха да оценят взаимно потенциала си. Първоначално американците бяха отхвърлили китайското участие, но на свой ред китайците бяха упражнили върху Австралия значителен търговски натиск да се включат и на свой ред австралийците бяха измолили американците да се съгласят.

„Какъв късмет — мислеше си Джак, — че всичко това вече не ме засяга“.

Хвърли поглед към Лили и Алби, които лудуваха пред обора — ровеха с крака, за да видят кой ще вдигне повече прах. В този момент се обади компютърът му в кухнята.

Пинг, пинг, пинг, пинг…

Имейли.

Много при това.

Джак взе кафето, влезе в кухнята и погледна екрана.

Над двайсет имейла от Макс Епер току-що бяха постъпили в пощенската му кутия „Входящи“. Джак щракна с мишката върху едно от електронните съобщения и пред погледа му се появи цифровата снимка на издълбан в някаква стена древен символ. Доколкото можа да прецени, беше китайски.

— О, Магьосник — въздъхна той, — какво има пък сега? Да не би пак да си забравил да си вземеш резервен твърд диск?

Защото това се бе случвало на Магьосника. Трябваше да архивира някаква информация, но бе забравил да вземе втори твърд диск, така че бе изпратил снимките си на Джак под формата на електронна поща.

Джак изпъшка, влезе в интернет, отиде на страницата на чат рума „Властелинът на пръстените“ и се регистрира с потребителското си име там: STRIDER101.

Появи се малко използваното от другите табло за обяви. Това бе начинът, по който той и Лили комуникираха с Магьосника — чрез предлаганата от интернет анонимност. Щом Магьосника изпращаше имейли в голям обем, то сигурно бе изпратил и обяснение за това чрез функциите на чат рума.

И наистина, последното оставено на таблото съобщение бе от GANDALF101 — Магьосника.

Уест превъртя надолу, за да разгледа съобщението, очакваше да прочете обичайното притеснено извинение от Магьосника…

… но се изненада от това, което видя.

Защото видя числа.

Много числа, сред които имаше скоби и наклонени черти:

(3/289/5/5) (3/290/2/6) (3/289/8/4) (3/290/8/4) (3/290/1/12)

(3/291/3/3) (3/187/15/6) (3/168/9/11)

(3/47/3/4) (3/47/4/12) (3/45/163) (3/47/1/5)

(3/305/3/1) (3/304/8/10)

(3/43/1/12) (3/30/3/6)

(3/15/7/4) (3/15/7/3)

(3/63/20/7) (3/65/5/12)

(3/291/14/2) (3/308/8/11) (3/232/5/7) (3/290/1/9)

(3/69/13/5) (3/302/1/8)

(3/55/4/11–12) (3/55/3/1)

Джак се смръщи. Работата изглеждаше сериозна.

Това бе шифровано съобщение от Магьосника — специален код, известен само на членовете на най-вътрешния кръг съмишленици.

Да, явно ставаше дума за нещо сериозно.

Джак взе от лавицата роман с меки корици — същата книга, която Магьосника бе използвал, за да шифрова съобщението си в Китай — и бързо запрелиства страниците, за да дешифрира.

Вписваше думите под всяка числова препратка. Накрая можа да прочете цялата шифрограма… и кръвта му изстина.

— Проклет да съм — прошепна Джак.

Хвърли поглед през прозореца. Лили и Алби все още лудуваха пред обора. После погледна оранжевото небе зад тях, така прекрасно в утринното слънце…

… а небето започваше да се изпълва с падащи фигурки… десетки и десетки… фигурки, над които разцъфваха парашути.