Матю Райли: Летящ старт

Здравейте, читатели!

Както веднага ще забележите, в „Летящ старт“ има едно съвсем ново нещо: картите със състезателните трасета и произведенията на изкуството. Досега в моите книги винаги е имало карти и диаграми, а с „Летящ старт“ зная, че съм направил нещо ново, каквото не съм виждал в никой роман досега. За мое щастие това ми позволи да работя с един от най-добрите графични дизайнери в Австралия — Рой Говие от студио „Ксифос“.

Макар че Рой вече беше създал ракетата на носа на „Плашилото“, сега задачата беше много по-сложна. Той взе за три месеца моите (откровено казано твърде жалки) карти със състезателните маршрути и ги превърна в страхотни триизмерни произведения на изкуството с летящи състезателни коли. Благодаря му за положените големи усилия.

Освен него има и много други, на които трябва да благодаря:

Прекрасният екип на „Пан Макмилан“ начело с моята невероятна издателка Кейт Петерсън (която полека-лека се превърна в апостол на разширяването на фентъзи пазара в тази страна). Джейн Новак — моята прекрасна рекламна агентка. Серина Роуъл — моята неуморна редакторка. Освен това съм задължен на Рос Гиб, Пол Кенеди, Джанин Фоулър и Джеймс Фрейзър за техните напътствия и опит. И разбира се, благодарности за търговските пътници на „Пан Макмилан“, които всеки ден посещават книжарници, за да им продават моите книги. Книгоиздаването е отборна игра, а те са един сензационен отбор.

И накрая — моята най-голяма благодарност е към жена ми — Натали. Един ден, когато се върна от работа, тя ме завари — мен, голям човек — превърнал стаята в кочина с части за модели, лепило и боя, а аз вдигнах първия прототип на „Аргонавт“ и заявих: „Виж какво направих — летяща кола!“. Друг път, като се прибра, всекидневната беше заета от двуметров стиропорен модел на пирамида на маите. И в двата случая тя само се усмихна и каза: „Прекрасно!“. Всеки писател трябва да се радва на такава подкрепа.

Да, наистина, всеки, който познава писател, никога не бива да подценява цената на своята подкрепа.

Добре, а сега стига с това и да се залавяме със състезанията.

Матю Райли

Сидни, Австралия

Септември 2004

Залив Карпентерия, Австралия

Джейсън Чейсър изгуби руля си на деветата минута от началото на състезанието.

С 690 километра в час.

А най-гадното беше, че нямаше и грам вина. Някакъв откачалник от Северна Корея, който юркаше самоделен боклучарник, минаващ за блатен болид, беше изгубил контрол върху колата си, докато се опитваше да направи невъзможен завой с 9 G, и се блъсна ефектно в пълните с крокодили блата точно под носа му. Ударът размята на всички страни чаркове от болида — три парчета продупчиха опашния спойлер на Джейсън като залп от нагрети до червено малки метеорити и скапаха вертикалните стабилизатори.

Джейсън дръпна джойстика назад и някак си успя да изправи „Аргонавт“ само с помощта на педалите за командване на дюзите със сгъстен въздух — и точно в този момент — рууум! — руум! — рууум! — трима от останалите главни претенденти профучаха покрай него по трасето, като вдигаха гейзери кални пръски.

„Аргонавт“ намали до зависване и спря на деветдесет сантиметра над един от многото водни ръкави в огромното блато, проснало се край залива Карпентерия.

Гласът на Бъг прозвуча в слушалката в ухото на Джейсън. Бъг му беше навигатор, втори пилот и брат, по-малък. Седеше в задната част на кабината на „Аргонавт“ — малко по-назад и по-високо от пилота.

Джейсън прехапа устна, изслуша го и решително поклати глава.

— Никакъв шанс, Бъг. Не съм дошъл тук, за да се откажа след първите десет минути. Още не сме свършили веселбата. Ти само дай курса, аз ще се погрижа за останалото.

После натисна тласкащите устройства докрай, завъртя „Аргонавт“ и се стрелнаха по трасето.

Сутринта, когато бяха пристигнали в боксовете, усетиха някакво необичайно силно вълнение.